Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Вонята в стаята беше непоносима. Очите на Арлен смъдяха и сълзяха, а дробовете му сякаш пламнаха. Завидя на красиянците заради воалите, но се съмняваше, че от тях има голяма полза. Рена притисна ръка към устата си, за да не повърне, и през маскировката ѝ преминаха леки вълни, но ядроните, съсредоточени върху саркофага, не ги забелязаха.
Мисловните демони бяха обгърнати от светлината на магията си, много по-ярка от тази на мимика, който притежаваше повече енергия от всички останали демони. Но ядронските князе контролираха напълно силата си и не изгубиха и капчица от нея, докато изхвърляха екскременти. Фонтанът не съдържаше магия, той просто покриваше защитите и блокираше силата им. Сиянието им постепенно помръкна и изчезна. Противната маса бързо изсъхна и се втвърди.
Арлен се напрегна. Моментът почти бе настъпил. Успокои треперещите си ръце и се приготви да даде знак. Втора възможност нямаше да получат.
Възпря го хрущенето на нокти в преддверието. Изведнъж мозъците се изправиха, отдалечиха се от саркофага и коленичиха до стената, забили нокти в пода и оголили вратове. В стаята влезе друг мозък. Един от коленичилите се намираше толкова близо до Рена, че ако пожелаеше, тя можеше просто да протегне ръка и да го докосне. Друг се намираше на едно копие разстояние от мястото, където Шанвах бе коленичила, пазейки изпадналия си в безсъзнание баща.
На външен вид новият демон не се различаваше особено от останалите; беше също тъй дребен и слаб, с остри като игли зъби и нокти, които изглеждаха също толкова чупливи, колкото и лакирания нокът на анжиерска благородничка.
Но силата, която притежаваше този демон, беше потресаваща. Повече, отколкото Арлен бе усещал някога в живо същество, равняваше се на великозащитата на Хралупата. Не беше колкото енергията на останалите шестима, но почти я достигаше. Арлен знаеше, че ядронските князе имат някаква йерархия, която се основаваше на възрастта и силата, но беше ставал свидетел единствено на проявата на неохотно уважение, не и на открито подчинение. Този ядрон сигурно беше наистина стар и много силен, за да накара останалите да се залепят за стените и да оголят вратове.
Дали бе достатъчно силен, за да ги забележи въпреки прикриващите защити? Арлен се напрегна, готов да се хвърли напред при най-лекия намек, че са открити. Отново почувства паренето в гърдите си, но не посмя да си поеме дъх, защото отправилият се към саркофага демон тъкмо минаваше покрай него.
Черепът му запулсира и мимикът веднага се раздвижи; сграбчи тежкия каменен капак с ноктите си и го захвърли настрани. Могъщият мозък подскочи с изненадваща грациозност и сила, кацна върху тесния ръб на саркофага и погледна към мумифицираното тяло на най-опасния враг на неговия вид. После приклекна, закърнялата му опашка се повдигна и оголи ануса му.
И точно в този момент Джардир, който се криеше в ковчега, увит в невидимото си наметало, нанесе своя удар.
Още преди демонът да се осъзнае, красиянецът бе забил Копието на Каджи между краката му и го повдигна във въздуха. В същия момент Короната му се задейства, като го обви в непробиваема стена от енергия, и той изскочи навън и нанесе нов удар.
– Сега! – извика Арлен и се нахвърли върху най-близкостоящия демон, последван от Рена и Шанвах.
Рена отряза с един удар главата на мишената си; големият ловен нож на баща ѝ премина през кльощавия врат като касапски сатър през пиле.
Шанвах също нанесе поразяващ удар, копието ѝ прониза ядронския княз в сърцето и тя го завъртя, за да разкъса органа на парчета. Мозъците можеха да изцеляват почти всяка своя рана с ужасяваща скорост, но дори те бяха безсилни пред смъртоносния удар.
Мозъкът тъкмо се обръщаше към Арлен, когато той го сграбчи за рогата и рязко завъртя главата му. Демонът се свлече на земята със счупен врат, но съществото можеше да изцели дори такава ужасна рана, затова Арлен затисна гърдите му с крак и продължи да извива главата му, докато кожата и жилите не започнаха да се късат. Накрая с рев откъсна главата от тялото.
Писъците на трите мозъка, чиито физически тела умираха, изригнаха навън като вълна. Опитът показваше, че смъртта на мозък можеше да убие или да подлуди всеки търтей, който се намираше в разстояние от една миля. Дори Арлен ги чу, въпреки защитеното си съзнание; сякаш пищеше самият въздух. Останалите мозъци и мимикът ги приеха много по-зле; те се хванаха за главите с ноктестите си ръце и нададоха вой.
Арлен не ги остави да се опомнят и извлече яростно древната магия на Анокх Слънце. Силата реагира веднага, сякаш умираше от нетърпение да си отмъсти за унищожението на града. Той рисуваше във въздуха огнени и ударни защити, принуждавайки обърканите мозъци да се разбягат. Каменните стени се разтърсиха от експлозията, в колоните, които поддържаха тавана, се появиха пукнатини. Арлен не посмя да призове повторно силата. Ако целта им беше просто да убият демоните, той нямаше да се поколебае да пожертва живота на всички, но сега те играеха съвсем различна игра.