Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Сълзите се затъркаляха по лицето ѝ и тя непохватно затършува в закачената на колана ѝ торбичка, докато накрая не извади мъничко стъклено мускалче, което се изплъзна от треперещите ѝ пръсти.
Рена го улови във въздуха, преди да е паднало на земята, и ѝ го подаде, но Шанвах не посегна да го вземе.
– Моля те – рече тя, – улови ги, преди да са се изгубили.
Рена я изгледа учудено.
– Кое да уловя?
– Сълзите ми! – проплака момичето.
Молбата беше доста странна, но Рена беше виждала красиянките да го правят, когато бяха дошли да приберат мъртъвците си след Новолуние. Тя отвори мускалчето и погледна към заострения му ръб, който беше идеален за улавянето на плъзгаща се по бузата сълза. Пристъпи по-близо, улови една, преди да е паднала, и плъзна ръба на мускалчето по пътеката ѝ.
Шанвах ридаеше все по-силно, сякаш нарочно се потапяше в емоцията единствено с тази цел. Колкото и да беше бърза, Рена трудно успяваше да навакса. Шанвах напълни две мускалчета, преди да се успокои.
– Какво се случи с демона? – попита тя, когато всичко свърши.
– Убихме го – отвърна Рена.
– Сигурна ли си? – настоя Шанвах, улавяйки я за ръката.
– Аз лично му отрязах главата – рече Рена.
Шанвах отстъпи назад; Рена никога не я беше виждала толкова съсипана, а само преди няколко седмици я беше пребила до безсъзнание.
– Благодаря ти – каза красиянката.
Рена кимна и реши най-добре да не споменава, че самата тя се беше била с Енкидо при първата им среща.
Достигнаха Анокх Слънце в първата утрин на Новолунието. Арлен ги поведе надолу към гробницата на Каджи и те се захванаха да подготвят камерата.
Застинал в тъмата под пясъците, Анокх Слънце бе древно и потайно място със силна магия. Арлен протегна пипалата на своята магия, за да се слее с нея, и веднага почувства как градът оживява като продължение на собственото му тяло. Той завибрира от енергия, зареждайки го със сила за приближаващите изпитания.
Джардир отправи молитва към Еверам и Арлен потисна цинизма си дотолкова, че да наведе главата си и учтиво да го изчака да свърши. Можеше да види искрената вяра в аурата на красиянците и силата, която им даваше тя.
Вярата сияеше дори в аурата на Рена, въпреки всичко, което ѝ бе причинено в името на Канона.
О, нощ, толкова ми се иска да изпитвам същото.
Останалите в стаята бяха убедени, че са участници във великия план на Създателя. Единствено Арлен беше наясно, че всичко се решава на момента.
– Достатъчно – рече най-накрая той, когато повече не можеше да изтърпи продължаващите сякаш цяла вечност напеви. – Нощта наближава. Заемете местата си и не вдигайте шум.
Джардир го погледна раздразнено. Слънцето още не беше залязло, но въпреки това кимна с глава. Не беше време за спорове.
– Пар’чинът изрече мъдри слова.
Шанджат и Шанвах бяха издълбали в стената укритие, от което да подготвят засадата си, а Арлен го беше оградил с маскировъчни защити. За демонските очи стената щеше да изглежда непокътната.
Рена извади невидимото си наметало и застана от едната страна на малкия вход към гробницата. Арлен застана срещу нея, като прекъсна връзката си с магията на Анокх Слънце, за да не бъде усетен от ядронските князе.
Следващият час, прекаран в пълно мълчание и неподвижност, беше най-дългият в живота му. В един момент дори му се прииска да бяха продължили с молитвите.
Нощта настъпи, но демоните не нападнаха веднага. Арлен знаеше, че поема риск, но след като мина цял час, той повече не можеше да търпи и се откри за магията на Анокх Слънце, като протегна сетивата си във всички посоки в търсене на някакви признаци за близостта на врага.
Те бяха отвън. О, нощ, и бяха хиляди.
Мисловните демони бяха проникнали в съзнанието му. Познаваха разположението на града и знаеха точно къде се намира гробницата на Каджи.
Но не бързаха да нападнат. Разполагаха с три дни да осквернят и унищожат града и очевидно искаха да се насладят на задачата си. Земята се разтресе, когато демоните започнаха да го разрушават.
Арлен и останалите чакаха цяла нощ, смълчани и неподвижни, като единствена компания им правеха дълбоките, отекващи вибрации от ядронското нападение. Но нито един от демоните не се доближи до тях.
Бяха решили да оставят Каджи за най-накрая.
Изгряващата зора завари всички изтощени и напрегнати; те погледнаха въпросително към Арлен, докато масажираха пулсиращите си мускули.
– Обеща ни, че ще дойдат, пар’чине – изръмжа Джардир. – Тук! На това място! Закле се в честта си. Вместо това аз обиждам Каджи, като се крия…