Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Рена го изрита с всички сили, но демонът просто прие ударите и затегна хватката на гърлото ѝ. Лицето ѝ подпухна и главата ѝ запулсира, докато отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Виждаше как огромната паст на демона се отваря все по-широко и вътре изникват няколко редици зъби. Тя се извъртя и ги изрита силно с крак, като счупи няколко от тях, но разпра ботуша си. За разлика от нейните, зъбите на демона бързо пораснаха отново, а пред очите ѝ започна да притъмнява.
Трябваше да се измъкне по някакъв начин. Да избяга. Опита се да отблъсне ръцете на демона, но те бяха по-здрави и от стомана. Опита се да нарисува защити, но от туловището му израснаха пипала, които удряха ръцете ѝ, пречейки ѝ да оформи точните символи. Опита се да го избута настрани, но демонът беше забил нокти в пода и не помръдна от мястото си.
Вече не виждаше нищо, когато усети как зъбите му се впиват в тялото ѝ, но нямаше глас, за да изкрещи.
Джардир беше готов и стискаше здраво Копието си, когато демонът се материализира, но вместо да се озове между тях, алагайският княз увисна във въздуха. Той протегна нокътя си и започна да рисува сложни защити с лекотата, с каквато Джардир, който подписваше стотици документи дневно, изписваше името си.
Ефектът бе незабавен. Копието бе готово да погълне взрива от убийствена магия, но Джардир не бе очаквал каменният под да се превърне в кал и да го всмуче в себе си с мокър звук.
Красиянецът затвори устата си, преди да се е напълнила с кал, и размаха ръце в търсене на опора. Върхът на Копието застърга в камък, подсказвайки му, че магията има ограничено влияние, но опитите му да стигне до него се провалиха. Както повечето красиянци, Джардир никога не се беше учил да плува.
Нямаше представа какво се случва наоколо, но знаеше, че животът на пар’чина и на цялата Ала зависеше от поддържането на капана. Той прегърна страха си и се концентрира върху ограничителните сили на Короната.
Дробовете му горяха, но трескавите му движения като че ли го тласкаха надолу. Накрая се отказа, отпусна ръцете си и протегна крака си надолу, докато пръстите му не докоснаха дъното.
Джардир се отпусна, сгъна краката си в коленете и използва Копието, за да изтегли магия в тялото си, след което се оттласна рязко в отчаян опит да се освободи.
Внезапно бе обгърнат от такъв студ, че зимните нощи в Красия му се сториха като летен ден. Калта около него замръзна, затваряйки го в капана на ледовете.
Когато Джардир потъна в калта, Арлен посегна да го хване, но разбра, че демонът чака точно това. Магията му не можеше да обхване и двамата.
Вместо това приклекна и отскочи нависоко, за да нападне демона, но премина през илюзия. Истинският демон трябваше да е някъде наблизо – и в плътна форма, щом рисуваше защити – но очевидно се беше направил невидим.
Арлен се блъсна в тавана и скочи на земята сред дъжд от камъни, като единият му крак попадна в калта, погълнала Джардир. Преди да успее да се измъкне, мозъкът нарисува нови защити, като скова калта в лед, и кракът на Арлен попадна в капан.
Той сграбчи най-големия камък, до който успя да стигне, хвърли го във въздуха и нарисува ударна защита. Пясъчникът се пръсна и прахът очерта фигурата на демона, който вдигаше ръце, за да се защити. Арлен метна по него защитения си нож, след което опря ръцете си в пода, за да опита да измъкне крака си от замръзналата кал. В леда се появиха пукнатини, които миг по-късно се увеличиха и уголемиха заради хвърления нагоре камък.
Джардир продължаваше да се бори.
Демонът се просна на земята и изгуби невидимостта си. Посегна да измъкне ножа от ребрата си, но ноктите му запушиха, когато се опита да хване дръжката, и Арлен се усмихна. Нарисува същата поредица от защити, които мозъкът бе използвал миг по-рано, но демонът го усети и се издигна над земята. Разтвори се във въздуха и любимият нож на Арлен падна в калта, изгубен завинаги.
Тъй като капанът все още функционираше, демонът не можеше да избяга, а в безплътната си форма не можеше да рисува защити или да извлича магия. Арлен надраска няколко бързи серии от защити и прониза мъгливия облак с магия, принуждавайки го да се материализира.
Подът отново се разтърси и Копието на Каджи разчупи повърхността на камъка. Арлен използва моментното разсейване и за миг се озова до демона. Сграбчи рогата му и заби ударната защита, татуирана на главата му, точно между очите на демона.
Усещаше как земята се разтриса, докато Джардир се освобождаваше от капана, но не си позволи да се разсее и продължи да удря конусообразната глава на демона. Ядронският княз отново се беше смалил и вече беше голям колкото дървесен демон, но все така силен. За да нападне, Арлен трябваше да нарисува отбранителни защити, което даде възможност на демона да отвърне на удара. Той го блъсна силно и двамата се строполиха на земята, вкопчени един в друг.