Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Върви по дяволите — въздъхна тя и се сви на кравайче. — Веднъж в живота мъж да ми приготви вечеря. Не е зле. Труди се майстор готвачо.
Гала беше впечатлен от самообладанието й. Май наистина беше професионална шантажистка. И не беше глупава, ама никак не беше глупава.
Колата спря в съседния двор. От нея изскочиха трима мъже и се втурнаха бегом към микробуса под свода.
— Какво става там? — задъхано попита Гордеев.
— Канят се да вечерят. Той я подозира. Накарал я е да седне на дивана и не й разрешава да става. Има намерение да виси там до сутринта.
— Дявол да го вземе — замислено измърмори Виктор Алексеевич. — Интересно, какво ли е намислил? Между другото, къде е Ларцев? — обърна се той към Коротков.
— Сутринта беше в следствения изолатор на „Бутырки“ — сви рамене Юра. — Оттогава не се е мяркал.
— Намери го. Може би той ще ни обясни някои неща.
Коротков седна пред радиотелефона.
Володя Ларцев седеше неподвижно в болничния коридор. Не смееше да помръдне, за да не събуди заспалата върху коленете му дъщеричка. В душата му цареше мрак. Наташа лежеше в сектора за интензивна терапия и, съдейки по лицата на излизащите оттам лекари, положението беше от лошо по-лошо.
Настя не беше гладна, но енергично дъвчеше омлета. Експериментаторът се беше събудил в нея. Страшно интересно й бе да си изяде вечерята, приготвена от убиец.
— Вкусно е! — похвали го напълно искрено. — Ти сигурно си ерген?
— А ти сигурно си много любопитна — влезе й в тона Гала.
— Естествено — засмя се тя. — Ако не бях толкова любопитна, нямаше да имам пари.
— По всичко личи, че нямаш кой знае колко, щом още не си си купила нова кола. Какво ще кажеш? — подкачи я Гала.
„Сполучливо!“ — отбеляза си Настя.
Тя бавно остави вилицата и присви очи.
— Значи все пак ти си ченге. Сам се издаде.
— Защо? — учуди се Гала.
— Павлов не знае нищо за моите автомобилни истории. А милицията знае. Пък и все още не съм разбрала как издири адреса ми. Как ме намери, след като Павлов не ти е давал адреса ми, а?
— Откъде знаеш, че не ми го е дал? Той работи в Министерството на вътрешните работи, само да си мръдне пръста, и вече ще го има.
— Стига си дрънкал глупости — презрително изкриви устни Настя. — Не съм регистрирана тук. Регистриран е моят бивш съпруг, а неговата фамилия е друга. До края на живота си ще се чувствам горда, че цял капитан от милицията собственоръчно ми е приготвял омлет. Или вече си майор? Дай си служебната карта, искам да видя дали ти отива униформата.
— А ти наистина ли се казваш Лариса? — парира я Гала. — Я си покажи паспорта.
— Нали не ми разрешаваш да ставам — иронично се усмихна тя. — Донеси ми чантата от антрето.
Без да я изпуска от очи, Гала отиде до антрето и бързо се върна с чантата й. Настя протегна ръка, но той сам дръпна ципа и изсипа съдържанието й на масата.
— Ама, че си нагъл — възмути се тя.
Без да обръща внимание на думите й, Гала отвори й паспорта. Настя беше спокойна — знаеше, че Юра Коротков си е свършил работата. А освен това по няколко пъти на ден проверяваше съдържанието на чантата си, да не би да има нещо подозрително.
— Е, контрольоре, убеди ли се? — подигравателно попита. — А сега измий съдовете и направи на дамата кафе. И за да сме квит, покажи ми и ти документите си.
— Ще минеш и без това — промърмори Гала, като бавно започна да събира вещите от масата и да ги пъха в чантата й.
— Имаш ли си все пак име? Нали цяла нощ ще си говорим?
— Имам си някакво. Избери си което ти харесва — Вася, Петя…
— Харесва ми Емануил, по-изискано е. Може ли да те наричам Емануил?
— Както щеш ме наричай. С коя гъба да измия съдовете?
Гала пусна чиниите и вилиците в мивката, с привичен жест откачи от кукичката една престилка и си я завърза.
— О-о не, домакине мой, Емануил изобщо не ти подхожда. Сетих се! Ще те наричам Михрютка. Става ли?
— Какво прави тя?! — ужаси се Коротков. — Защо го дразни? Ще го изкара от кожата му. Ще я пребие от злоба. Намерила с кого да си прави майтап, та той е наемен убиец. Луда!
— Бедата е там, че ние не знаем дали това е истинският убиец. Да се надяваме, че тя ще ни подскаже по някакъв начин. Намери ли Ларцев?
— Никъде го няма — нито вкъщи, нито на работа.
— Обажда ли се на родителите му?
— Обаждах се. Нищо не знаят.
— А на родителите на жена му?
— Тя е от Куйбишев. Родителите й живеят там.