Спящата кукла [bg]

— Това е израз от моето време. Кажи какво си мислиш.

— Нищо.

— Върви да се преоблечеш.

След десет минути Данс сервираше препълнени чинии с ордьоври, като мислено благодареше на фирмата за кетъринг.

С пъхната в панталона риза и закопчани маншети, Уес мина покрай нея и грабна шепа ядки. След него се носеше лека миризма на дезодорант. Красиво дете. Трудно е да си родител, но това носи и много поводи за гордост.

— Мамо?

Той хвърли едно кашу и го улови с уста във въздуха.

— Не прави така. Ще се задавиш.

— Мамо?

— Какво?

— Кой ще дойде довечера?

Избягваше да я гледа в очите и стоеше леко извърнат. Това означаваше, че има нещо наум. Данс знаеше какво го притеснява — също като снощи. Сега обаче бе решил да й каже.

— Само ние и няколко приятели.

Голямото тържество щеше да е в неделя вечерта в Морския клуб близо до монтерейския аквариум с много от приятелите на Стюарт. Днес бяха поканени само десетина души. Катрин започна да изброява:

— Майкъл и жена му, Стив и Мартин, Барбърови… Това са. А, и един колега от Вашингтон.

Уес кимна:

— Само те ли? Никой друг?

— Да. — Тя му подхвърли пликче със солети, които той хвана с една ръка. — Сипи ги в няколко купички. И да останат за гостите.

Явно облекчен, той започна да пълни купичките.

Момчето се тревожеше да не би да са поканили Брайън Гъндерсън. Онзи Брайън, от когото беше книгата върху масичката в хола; онзи Брайън, който я беше търсил в кабинета й и за когото Мери-Елън Кресбах толкова настояваше да й предаде.

„Брайън се обади…“

Беше се запознала с четирийсетгодишния банкер на среща, организирана от секретарката й, на която сватосването на хора се удаваше не по-зле от готвенето, правенето на кафе или организирането на служебните ангажименти на агентите.

Гъндерсън беше умен, непринуден и забавен: на първата им вечеря, след като изслуша обясненията й за кинесиката, седна върху ръцете си, като заяви:

— За да не отгатнеш намеренията ми.

Вечерята се проточи и беше приятна. Бе разведен и нямаше деца (макар че искаше). Имаше преуспяващ бизнес и при тази заетост и на двамата, връзката им се развиваше бавно. Това я устройваше. Наскоро останала вдовица след продължителен брак, тя не бързаше.

След като един месец излизаха на вечеря, на кафе или на кино, отидоха на дълга разходка и накрая се озова на един плаж при Асиломар. Златен залез, няколко морски видри, които си играеха в плитчините… Как да устоиш на изкушението за една целувка? Те не устояха. Данс си спомняше, че й хареса. После се почувства виновна. Но приятното усещане беше по-силно от чувството за вина.

Човек може да преживее известно време без това, но не вечно.

Данс нямаше определени планове за бъдещ съвместен живот с Брайън и не бързаше, чакаше да види как ще се развият нещата.