Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
- И Еклънд твърди, че този човек е медиум? - учуди се Джеси.
- Пише го в бележките му - потвърди Сали, - въпреки че в медиите никъде не се споменава нещо подобно.
- Възможно ли е Еклънд да е излъгал? - попита Самнър.
- Не и ако не е фалшифицирал цялата информация в лаптопа си, но защо би правил подобно нещо? Не, мисля, че Тейър наистина има някаква дарба. Елинър също смята така. Братята са усетили, че ги търси.
- Чрез нас ли? - уточни Мадлин.
- Не, самите тях.
Това беше необичайно и смущаващо. Дори Мадлин не можеше да броди по пътищата на мъртвите.
- Изглежда, той е правел собствени проучвания още преди Еклънд да се свърже с него - продължи Сали. - Подходили са към един и същ проблем - нас - от различни посоки. Вероятно е било неизбежно рано или късно да се срещнат.
- А историкът?
- Според записките на Еклънд тя може би работи върху статия или дори глава от книга, посветена на Мъчениците от Капстед. Не приела всичко, което ѝ казал Еклънд, но била готова да помисли върху основната му теза.
- Която е?
- Че е възможно, ако оставим настрана предположенията за паранормални явления, поне част от убийствата, посочени от Еклънд, да са извършени от потомците на някогашните Братя или индивиди, повлияни от култ към Питър Маг.
- Да го еба - изруга Мадлин.
Кърк потръпна. Мадлин може да приличаше на брамин от Източния бряг, но имаше уста на каруцар.
- И така стигаме до Лидия Орзел - каза Сали. - Според Еклънд Каспар Уеб бил престъпник, при това богат. Каспар Уеб дори не било истинското му име, въпреки че Еклънд не знаеше какво е то, освен че вероятно е източноевропеец по рождение. Не бил близък с по-малкия си брат, който се подвизавал под името Майкъл Маккинън.
- Два пъти да го еба - отвърна Мадлин, разпознала името.
- Стига, Мадлин - помоли я Кърк, - наистина ли трябва да го правиш?
Тя го изгледа с нещо като съжаление.
- Има труп в мазето ви, в момента обсъждаме убийството на още трима души, а ти се оплакваш от начина ми на изразяване? Голямо мамино синче си, Кърк. Ако нямаш разумно предложение, дръж си шибания език зад зъбите.
Кърк обърна внимание, че Сали не скочи да го защити. Не можеше да я вини, защото това беше Мадлин, но въпреки това го заболя.
- Убийството на Маккинън от Братовчеда беше грешка - каза Сали.
Това беше много меко казано. По време на командировка пътищата на Маккинън и Дон се пресекли и някакъв елементарен спор за място за паркиране прераснал в свиреп скандал. Понякога на Раут и това му стигаше. Вътрешно кипял няколко месеца, а нарастващият му гняв привлякъл най-злите сред Братята като труп -лешояди, а после, докато те нашепвали в ухото му, тръгнал да търси обекта на яростта си. Ако беше знаел кой е Маккинън, щеше да стои далеч от него, но, за съжаление, никой освен най-близките му не знаел, че е роднина на Уеб. Когато изчезнал и полицията не намерила и следа от него, съпругата му се обърнала за помощ към девера си, който обаче бил на смъртно легло. Ала вместо смъртта му да сложи край на всичко, отговорността за издирването на изчезналия била прехвърлена върху Лидия Орзел, която с насърчението на вдовицата на Маккинън намерила Еклънд. Затова Братовчеда убил също съпругата и детето на Маккинън, също както, ако се наложеше, щеше да се погрижи и за Орзел, Тейър и Сулиер.
- Може би не е трябвало да убива Маккинънови - обади се Джеси. - Не е ли имало риск да привлече повече внимание? - Сали хвърли бегъл поглед към Мадлин, която едва забележимо кимна. Изпита странно чувство на облекчение. Досега само двете знаеха това, което сега щяха да споделят с останалите.
- Ако не бяха те, щеше да бъде някой друг - каза Сали. - Затварянето на устата на госпожа Маккинън беше, макар и временно, решение не на един, а на два проблема.
- Какъв е бил другият? - попита София.
Този път отговори Мадлин, която следеше баланса на дълговете между живите и мъртвите - цената на сделката, сключена от Питър Маг сред пламъците в Капстед. Тогава той се бе спазарил с едно същество, което наричаше себе си ангел. Проклятието щеше да тегне върху всички идни поколения. Братята щяха да получат пощада за греховете си. Ангелът щеше да скрие тях и техните потомци от божествената правда. Единственото, което искаше в замяна, беше кръв. Убежището в отвъдното трябваше да бъде изкупено с убийствата на невинни в настоящето. Братята щяха да сеят страдание, за да не понесат самите те такова.