![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Двете армии се сблъскаха и се отдръпнаха, после се разнесе неистов рев и отново се хвърлиха една към друга, смесиха се и започна сеч. Падаха по много и от двете страни… но изведнъж Тарина съзря нещо, което накара сърцето й да изтръпне от ужас. Защото много от воините зъби се строполяваха, преди да срещнат противника. Просто падаха като отсечени дървета, като покосени. И оставаха на земята — сгърчени почернели тела — досущ като житните стръкове, които бе оплаквала преди броени дни.
Не си беше научила урока, явно.
Вълшебството не действаше. Нито със зърното, нито сега, с родените от зъба войници.
Бяха обречени.
Фей се завъртя на пети и дългата й пола се развя. Във въздуха се разхвърчаха искри и стените на пещерата закънтяха от кикота й.
Искаха да измамят нея, вещицата на Северния вятър! Не се бе родил още горският дух, който би го направил успешно. И онова глупаво момиче, което се надяваше на чудото на магията…
Вдигна високо стъкленицата. Еликсирът на вечната младост и красота си струваше всичко, дори съюза с иначе безполезните, празноглави смъртни.
Недопустимо бе само Аяна да го притежава. Феята на лятото и без това си беше млада и хубава.
А пък смъртните… те щяха да си получат заслуженото. И кралицата, и противното й синче. А онази глупачка Тарина щеше да научи по трудния начин, че ако бъдат откраднати, вълшебните дарове губят свойствата си. Такава беше природата им.
Фей затанцува из пещерата от удоволствие при мисълта никога повече да не види танца на самодивите посред лято.
Спасиха се с бягство. Но вражеските пълчища ги следваха по петите и Тарина усещаше — не, знаеше — че не им остава много.
Прибраха се в замъка, но нямаха време да го укрепят. А и тя се страхуваше, че никаква защита няма да ги опази от ужасните орди, които щяха да ги обсадят след броени часове. Свиканият спешен военен съвет не промени нищо, не предложи спасение. Бяха обградени, преследвани едновременно от липса на провизии, на хора и на надежда.
Зимата ги бе обгърнала в покривалото си и им казваше, че нямат изход.
Вторият пратеник я завари, оборила глава на ръцете си и толкова замръзнала, че нямаше сили дори за сълзи. И когато предаде съобщението си и писмото, тя не бе в състояние да разбере. Наложи се майка й да го разпечата. Дори когато й го подаде обаче, Тарина продължаваше да не възприема. Думи, безсмислени думи… Изправи се рязко, когато чу треперещия глас на кралицата:
— Спасени сме!
И потръпна, когато се намеси сдържаната, но винаги точна Исха:
— Разбира се, при условие че…
Не приличаше на сватбено шествие. Копитата на конете кънтяха по вкочанената земя или затъваха в преспите, празничните чулове бяха изкаляни и се влачеха почти траурно. Каляската на принцесата бе празнично украсена, но притихнала.
Тарина нямаше нищо против принц Барно. Доколкото бе наясно, той бе смел, хубав — и неженен. Освен това, женитбата й с него щеше да разреши всичките им проблеми — неговото царство бе богато и войската му бе силна, а пък той бе обещал да им помогне.
Разбира се, при условие че тя се омъжи за него.
Така че в момента пътуваше към уговореното място, където щяха да се срещнат. Приглади полите на официалната рокля, каквато не бе обличала от години, и се загледа през прозореца — не че гледката беше приятна.
Защо бе недоволна?
Какво точно искаше?
И имаше ли право да иска нещо, когато царството й бе в смъртна опасност?
Стигнаха. Пейзажът бе все така безрадостен, сиво-бял и бездушен. Тя неволно си помисли, че вероятно и бъдещето им е такова. Надникна към шарените посрещачи, но не понечи да слезе. Виждаше ги добре и от тук: гиздавия бял кон, на който се бе покачил напереният, облечен в червено и черно принц. До него от прозорчето на богато украсената каляска надничаше пухкаво лице с неестествено розови бузи.
Нареди да спрат кортежа и с нежелание се измъкна навън, на студа. Изправи се до затъналото в пряспа колело и се зачуди защо изпитва такова нежелание да отиде при тях.
В първия момент забеляза само раздвижването сред придружителите на принца, но после и нейните хора започнаха да се обръщат и да сочат уплашено към небето. Тя обаче чу свистенето на крилете му, така че нямаше смисъл и да поглежда.