![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
И сякаш това не бе достатъчно, в този миг дочу сигнала за тревога. През полето летеше конник, газеше погубената им надежда и размахваше червено парче плат.
Нападение.
Хукна по стълбите, като прескачаше стъпала и се придържаше с ръка на завоите, и връхлетя в съвещателната зала едновременно с него. Един поглед към покритите му със сняг и лед дрехи и замръзналите му мустаци й бе достатъчен. Нападната бе западната им граница — онази, която опираше в подножието на Сивата планина и ги делеше от Дивите земи. Срина се на стола до майка си и успя единствено да попита:
— Колко лошо е всъщност?
Принцът лениво прехвърли крак връз крак и виното в чашата му леко се разплиска. Огънят в камината припукваше и хвърляше весели отблясъци върху стените и мечата кожа в краката му.
— Наздраве, майко! — вдигна тост той. — Замисълът ти вече започва да дава плодове!
— Нали? — усмихна се грижовно кралицата и се облегна до него.
— Ако не бе измислила този план, едва ли щяхме да получим наготово, без да си мръднем пръста, съседното царство. Вярно, че в момента то съвсем не е цветущо и плодородно, каквото беше, а и бъдещите ми поданици все повече намаляват… Но когато спре да духа Северният вятър и зимата се отдръпне, както е според уговорката, бързо ще се възстанови. Впрочем, ти как изнуди старата вещица да го направи?
— Ш-ш-т! — постави пръст на устните му кралицата и се огледа предпазливо. — Знаеш, че трябва да внимаваш какво говориш занапред!
После обаче се усмихна горделиво и доволно:
— Дори и вещиците имат неща, които желаят. Но не мисли за това сега. Трябва да се стягаш за сватба!
— Така е — отвърна й Барно и отново надигна чашата. — Другото няма значение. На всичкото отгоре тя е и хубава…
Вгледа се за миг в портрета на принцесата, за която смяташе да се ожени, а после вдигна очи към майка си:
— Възхищавам ти се. Не се спираш пред нищо. Да ти налея ли?
С нарастваща тревога бе изслушала доклада на пратеника за изненадващото нападение. Само един удар и бяха понесли такива загуби… а врагът продължавал да напредва. Воините й се бяха оттеглили от граничното укрепление, но нямаха шансове да устоят. Прекалено голяма сила идваше срещу тях.
Не знаеше какво да прави. Предполагаше се, че тя бе наследничката на трона, че ще преведе народа и царството си през всички беди и тегоби, но всъщност бе напълно безпомощна. Чувстваше се недостойна да носи такава отговорност. Искаше й се да избяга и да се скрие.
Майчината длан нежно отметна косата от лицето й и после покри ръката й.
— Ще се справиш, момичето ми… само не губи вяра.
В този миг се разнесе сухият глас на Исха, която отсече:
— Време е да използваш и третия дар.
И Тарина си пое дълбоко въздух, събра сили и се изправи:
— Да вървим.
Стори й се, че стигнаха прекалено бързо, макар да им отне дни напрегната езда. Не разговаряха и почти не почиваха. Имаха цел и трябваше да я достигнат.
Когато обаче изправи малкия си отряд до оределите редици на войската си — и се вгледа в чуждата армия, която заемаше като черно море всичко отпреде й — се почувства като измамница. Сякаш нямаше право да бъде тук и да дава фалшива надежда на хората си, защото всъщност само чудо можеше да ги спаси. А тя не умееше да твори чудеса.
— Хвърли зъба, хвърли го с всичка сила колкото можеш по-надалеч! — прошушна в ухото й Исха, която бе неотлъчно до нея и сега продължаваше да я съветва.
Погледна я уплашено, но вече нямаше път за отстъпление. Нямаше какво друго да направи, освен да я послуша. И без това бяха обречени… поне не би могло да навреди.
Така че се засили и метна зъба към неголямото открито пространство, което делеше двете армии. А после вцепенена загледа полета му, удара в земята, при който той се разпиля на хиляди късчета. Въздъхна и на устните й запариха думите „Това беше“, когато чу приветствен възглас. Вдигна очи и стана свидетел на чудото, за което се бяха молили.
Защото парченцата не се изгубиха на земята; те паднаха като семена на нея и от тях се изправиха хиляди воини, въоръжени до зъби.
И когато ги видя да се строяват в боен ред, Тарина си позволи — поне за миг — да се почувства обнадеждена.
Отпърво враговете като че ли се уплашиха от неочакваната поява на такава бойна сила; след това обаче се престроиха и се впуснаха напред като тъмен прилив. Принцесата и хората й затаиха дъх и гледаха как…