![Четири слепи мишки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/9/chetiri-slepi-mishki-bg-download.jpg)
Четири слепи мишки [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #8
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542602944
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четири слепи мишки [bg]». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, да избиеш свои? Такива ли ти бяха заповедите, Старки? Кой, по дяволите, стои зад това? И защо убийствата продължават и сега?
Щях да умра, но въпреки това продължавах да търся отговор. Изпитвах нужда да узная истината. Ега ти епитафията, която щях да имам. Тук почива Алекс Крос. Загинал, търсейки истината.
— Изобщо не знам, шибаняко — изсъска Старки. — Поне не всичко. И аз също няма да говоря за това. Това обаче, което може би ще направя, е да те нарежа на малки парченца. И такива неща са ставали там. Ще ти покажа какво стана в долината Ан Лао. Виждаш ли го тоя нож? Нарича се десантен нож. Много съм добър с него. И напоследък доста се поупражнявах с него.
— Знам. Видях някои епизоди от касапницата ти.
След това се случи нещо, което никога не съм могъл да си представя, че ще се случи. Това ме изкара от релси и разтърси съзнанието ми като експлозия, пръскайки го на милиони парченца.
Погледът ми беше минал покрай Старки. Но нещо във фона се бе променило. Отначало не можах да разбера какво, но след това загрях и капачките ми омекнаха.
Сампсън го нямаше!
Поне не виждах тялото му. Отначало си помислих, че нещо съм се объркал. Но после видях със сигурност, че не съм. Тялото му беше проснато ей там, близо до високия бук. А сега го нямаше.
Никакви предупреждения, Алекс.
Никакви пленници.
Разбираш ли какво ти казвам?
Думите му отекнаха в съзнанието ми. Долавях дори и интонацията му.
— Хвърлете оръжията — обърнах се аз към Старки и Грифин. — Веднага ги хвърлете. Веднага!
Двамата изглеждаха силно озадачени, но продължаваха да държат автоматите си насочени към гърдите ми.
— Да знаеш, ще те режа навсякъде — предупреди ме Старки. — Часове наред. До сутринта. Обещавам ти.
— Хвърлете оръжията — чух аз гласа на Сампсън, преди да го видя да излиза иззад едно дърво. — И ножа, Старки. Никого няма да режеш.
Уорън Грифин се извъртя рязко. Двата изстрела обаче бяха по-бързи от извъртането му и го уцелиха в гърлото и гърдите. Пистолетът му изгърмя във въздуха докато тялото му падаше на земята. От разкъсаната артерия заблика кръв като малко фонтанче, но скоро намаля и Грифин умря.
— Старки, не! — изкрещях аз. — Не!
Томас Старки беше започнал да насочва отново оръжието си към мен. И веднага получи куршум в гърдите. Но това не го спря. Втори изстрел попадна в рамото му и го завъртя почти пълен оборот. Третият прониза челото му и Старки се просна мъртъв на земята в кървава купчина. Пистолетът и ножът му паднаха в канавката близо до краката ми. Невиждащите му очи гледаха с празен поглед в нощното небе.
Никакви пленници.
Сампсън ми махаше с ръка отдалеч. И като се приближи, изхриптя:
— Добре съм, добре съм.
Точно преди да припадне в ръцете ми.
Част пета
Четири слепи мишки
100.
След престрелката в Джорджия Джамила се оказа сякаш изпратена от господ.
Тя се обаждаше всеки ден, понякога и по два-три пъти на ден, и двамата приказвахме дотогава, докато тя не усетеше, че поне малко ме е излекувала. Сампсън бе този с физическата рана и той също се лекуваше, но именно аз бях този, който сякаш бе ранен най-зле. В живота ми се бяха насъбрали твърде много убийства, твърде много време.
Рано една сутрин доктор Кайла Коулс дойде у дома на Пета улица. Дойде и влезе право в кухнята, където двамата с Нана бяхме седнали и закусвахме.
— Какво е това? — попита тя, вдигнала вежди и насочила обвинително показалец.
— Безкофеиново е — с каменно като на покерджия лице отвърна Нана. — Ужасно е! Само напомня за истинско кафе, и при това го прави зле.
— Не, питам за чинията на Алекс. Какво ядеш?
Описах й съставките.
— Това са две яйца, рохки. Остатъци от две горещи наденички. Картофки, леко прегорели. И остатъци от домашно направена кифличка. Ммм, супер.
— Ти ли му го сготви? — впери ужасен поглед лекарката в Нана.
— Не, Алекс сам си го сготви. Откакто припаднах, през повечето време той готви. И тази сутрин реши да се поотпусне малко, защото случаят му приключи. И защото се чувства по-добре.