![Четири слепи мишки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/9/chetiri-slepi-mishki-bg-download.jpg)
Четири слепи мишки [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #8
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542602944
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четири слепи мишки [bg]». Краткое содержание книги:
— Старки обича да гледа. Той внимава много, нали е командир. Ще взема да се приближа още малко. Другото момиче от доста време ни се чува, ни се вижда. Взеха да ме хващат нервите.
Точно в този момент чухме Марк Шърман да повишава глас.
— Господи, недей, ще я порежеш. Внимавай! Стига, мой човек. Скрий го тоя нож!
— Защо пък да не я порежа? — ревна Харис с все сила. — Каква ти е тя на теб? Я вземи ти я порежи тогава. Опитай, ще ти хареса. Порежи я, прокуроре. Вземи малко да си оцапаш ръцете и ти!
— Предупреждавам те, Харис! Махни тоя проклет нож!
— Ти предупреждаваш мен? Е, и това не бях чувал. На, ето ти ножа. На, вземи го! Ето ти го!
Прокурорът високо изпъшка. Бях почти сигурен, че го намушкаха.
Момичето започна да пищи. Шърман стенеше от болка. Вътре в хижата бе настанал хаос.
— Cockadau! — викна изведнъж Харис на виетнамски. Сякаш бе полудял.
— Означава убивай — прошепна ми Сампсън.
94.
Двамата със Сампсън скочихме като ужилени и без да се крием, притичахме до хижата. Стигнахме до вратата заедно. Той влезе първи, насочил пистолета пред себе си.
— Полиция! — ревна той, надвиквайки гърмящата музика и телевизора. — Полиция! Горе ръцете! Веднага!
Намирах се плътно зад Сампсън, когато Старки откри огън със своя MP5. В същото време и Грифин стреля от другата страна на стаята. Двете азиатки, пищейки истерично, се стрелнаха приведени към задната врата на къщата. Видях, че бузата на по-ниската е разсечена от дълга червена резка. От лицето й капеше кръв.
Марк Шърман лежеше на пода, без да помръдне. Зад тялото му по стената се виждаха тъмни петна кръв. Беше мъртъв.
Голямата пушка отново ревна и стаята се изпълни с дим. Ушите ми пищяха.
— Отстъпвай! — викна Старки на хората си.
— Di di mau! — изрева Браунли Харис и, изглежда, се изсмя. Тоя човек да не беше полудял? Всички ли бяха откачили?
Тримата убийци изхвръкнаха през задната врат. Уорън Грифин прикриваше отстъплението с интензивен огън. Не искаха да приемат боя в хижата. Старки имаше друг план за екипа си.
Двамата със Сампсън стреляхме по отстъпващите, но те успяха да се измъкнат невредими. Бавно се приближихме до задната врата. Никой не беше останал да ни чака и засега никой не стреля по нас.
Изведнъж някъде навън прозвучаха няколко изстрела. Половин дузина сухи изпуквания. Писъкът на момичета за момент проникна през поривите на вятъра.
Предпазливо надникнах навън. Това, което видях, никак не ми хареса. Двете момичета не бяха успели да стигнат до колата си. И двете се бяха проснали на черния път. Бяха застреляни в гръб. Нито една от тях не помръдваше.
Обърнах се към Сампсън.
— Ще се върнат за нас. Ще искат да ни очистят тук, сред горите.
Той поклати глава.
— Няма да се върнат. Ще трябва ние да очистим тях. Видим ли ги, веднага откриваме огън. Никакви предупреждения, Алекс. Никакви пленници. Разбираш ли какво ти казвам?
Разбирах. Това щеше да бъде битка на живот и смърт. Това бе чиста война, а не полицейска работа. И щяхме да играем по същите правила, по които играеха и те.
95.
Изведнъж наоколо бе настанала ужасяваща тишина. Сякаш нищо не бе станало, сякаш двамата бяхме останали съвсем сами в целия свят. До нас долиташе далечният рев на река Джакс, в клоните чуруликаха птички. По ствола на един дъб пробяга катеричка.
С изключение на това, нищо наоколо не помръдваше. Поне аз нищо не виждах.
Тръпки да те побият.
Бях започнал да изпитвам лошо чувство — че бяхме попаднали в капан. Те са знаели, че ще ги проследим. Сигурно е било така. Това, в края на краищата, беше техен терен, не наш. И Сампсън беше прав — това си беше война. Намирахме се в зоната на бойните действия, и то на територията на врага. Томас Старки бе командир на противниковите сили, а той бе добър в тази работа. И тримата бяха професионалисти.
— Мисля, че едното момиче там мърда — прошепна Сампсън. — Отивам да проверя, Алекс.
— И двамата ще отидем — възразих аз, но Сампсън вече се бе измъкнал от прикритието на дърветата.
— Джон — подвикнах аз след него, но той не се обърна.
Гледах го как тича към момичето, ниско снишен. Движеше се бързо, почти до земята. Биваше го Сампсън в тези неща, в боя. Той също е бил на бойното поле.