Четири слепи мишки [bg]

Сложих си очилата за нощно виждане, които носех със себе си. Надявах се да ми дадат някакво предимство. А може би не, вероятно не. Старки и Грифин също щяха да разполагат с най-доброто. В края на краищата и двамата работеха за фирма, която произвеждаше високотехнологично оборудване, нали?

Непрекъснато трябваше да си напомням, че съм разкарал Браунли Харис. Това ми даваше увереност. Изглеждаше адски изненадан, когато ме видя. Сега бе мъртъв и арогантността му си бе отишла заедно с него, пометена от един-единствен куршум.

Да, обаче как ще изненадам Старки и Грифин? Те сигурно са чули изстрела. Може обаче да са си помислили, че е стрелял Харис. Не, те сигурно знаеха, че е мъртъв.

Известно време обмислях идеята да се втурна и да побягна съвсем открито. Може би щях да успея да стигна до пътя. Обаче ме съмняваше. Най-вероятно щяха да ме застрелят веднага.

Много ги биваше в това, но Харис също го биваше, нали? Имаше дългогодишен опит, а лежеше мъртъв в канавката. И автоматът му бе в ръцете ми.

Търпение. Чакай ги. Те също имат съмнения и въпроси.

Погледах тялото на Сампсън няколко секунди, после се насилих да отклоня поглед. Не трябваше да мисля за него сега. Не трябваше, иначе в противен случай и аз щях да умра.

Изобщо не можах да разбера как не съм ги чул, но тишината изведнъж бе разтърсена от оглушителен залп. Единият или и двамата се бяха промъкнали между мен и хижата. Аз се извърнах като опарен по посока на изстрелите. Тогава един глас прониза тъмнината.

Точно зад мен.

— Остави оръжието, Крос. Не искам да те убивам. Още не.

Уорън Грифин беше в падината заедно с мен. Чак сега го видях. Автоматът му бе насочен към гърдите ми. Беше си сложил очилата за нощно виждане и приличаше на извънземен.

След това се появи и Томас Старки, също с очила за нощно виждане. Беше застанал над падината и се взираше надолу. Неговият M-16 сочеше право в лицето ми, а лицето му бе разкривено в ужасна усмивка. Неговата усмивка на победител.

— Не можа да ни оставиш на мира, а, задник такъв? — изръмжа той. — Затова сега Браунли е мъртъв. И твоят партньор също. Доволен ли си?

— Забрави двете момичета — казах аз. — И прокурора.

Бе странно да гледам към Грифин и Старки през очилата за нощно виждане, знаейки, че и те ме виждат по същия начин. Така ми се искаше да ги очистя, че чак ме заболя. За съжаление това нямаше да стане.

— Какво, по дяволите, е станало във Виетнам? — попитах аз Старки. — Какво е предизвикало всичко това? Какво, по дяволите, е било?

— Всеки, който е бил там, знае какво е станало. Никой не иска да говори за него. Нещата излязоха от контрол.

— Какви неща, Старки? Какво толкова е станало?

— Отначало един взвод се отдели и почна да действа самостоятелно. Поне така ни бяха казали. И нас ни изпратиха в долината Ан Лао да ги спрем. Да почистим след това.