Кинжалът на Медичите [bg]

— Не, Реб — изкрещя Мобрайт, втурвайки се за прикритие зад едно дъбово писалище.

На четири крачки от себе си забелязах бормашината. Грабнах тежкия инструмент, в това време някакъв глас извика зад мен:

— Погнал си не на когото трябва, Реб.

Вече набрал инерция, с все сили запокитих бормашината по Мобрайт. Точно когато стигна до бюрото, инструментът го застигна и го удари отстрани, лишавайки го от въздух.

— Спри! — извика някой.

Завъртях се по посока на звука, напълно объркан. До високата врата стоеше някой, когото бегло познавах, с димящ пистолет, нехайно отпуснат към пода. Той бе застрелял Лон.

Пусна пистолета на земята и вдигна ръце.

— Не стреляйте, Реб. Моля ви, не стреляйте. — Обърна се към Мобрайт. — Добре ли сте, Тимъти?

— Не — изпъшка Мобрайт.

— Кой, по дяволите, сте вие?

Бързо тръгна към мен с все още вдигнати ръце. Спря на метър и отговори:

— Познавате ме като Хенри Гриър — куриера.

— Гриър ли? — Лентата в мозъка ми бясно се завъртя назад. Видях лицето на съсухрения умиращ старец във „Върбите“, чух дрезгавия му глас. Човекът пред мен бе към шестдесет, напълно побелял, слаб и с ясен поглед. Но Гриър бе умрял в старческия дом. — Гриър? — повторих аз.

— Да — изграчи онзи. — Хенри Гриър. — Изкашля се. — Но истинското ми име е Арлън Бекет.

Сякаш ме удариха с мокър парцал.

— Арлън Бекет току-що си тръгна заедно с Теци.

— Нищо подобно. Бекет току-що пристигна, понеже това съм аз.

Събитията се развиваха прекалено бързо.

— Тук всички са проклети лъжци! — викнах. — Исусе, ако вие сте Бекет, тогава той…

— Името му е Джак Хийт — простена Мобрайт. — Инспектор Бекет му беше шеф. Използваше името му пред вас поради някакви негови си причини.

Без да откъсвам очи от новия Бекет, възразих:

— Допускаш, че ти вярвам ли, Мобрайт? Преди минута ми скочи. Готвеше се да ме застреляш.

— Нищо подобно. Ти се опита да застреляш мен! За бога, Реб! Инспекторът ти извика, че нападаш не когото трябва. Май си ми счупил ребрата. И то след като гръмнах заради теб онзи червенокос германец в Мендосино.

— Какво?

Отчаяно се мъчех да смеля неоспоримите факти. Бяхме аз, Джини и Арчи. Сигурен бях, че той стреля от гората в Мендосино. Потвърди, че е бил той, когато го попитах в болницата.

— Спасих ти живота в Мендосино — изохка Мобрайт. — Свалих го секунда преди да те надупчи.

— Какво, мътните го взели, става тук?

— Дайте ми две минути, да ви обясня — заговори Бекет.

— Нека бъде една. Говорете бързо.

Човекът си пое дъх.

— Срещнах Хийт в Оксфорд като стипендиант. Изчакваше благоприятен момент, за да оглави семейната империя. Сприятелихме се. Една нощ след много изпито бренди ми призна, че имал хомосексуална връзка, което нито баща му, нито тогавашното британско виеше общество би приело. Накара ме да се закълна да не казвам на никого.