Кинжалът на Медичите [bg]

Когато го качих на кораба, дойде на себе си колкото да ми разкаже за Кинжала на Медичите и да ми предаде страницата с бележките на Леонардо. Мисията ми, естествено, бе тайна. Не можех да допусна да се разчуе за записките; ясно, че не можех да ги изпратя по пощата на баща ви, без да пиша подател. Беше прекалено опасно. По онова време един магически кинжал и ексцентричен производител на оръжия не ми се струваха сериозна заплаха. Така че потопих самолета, а бележките бяха прибрани в сейф заедно с торбата с пари, за да бъдат погребани завинаги с хиляди други безценни артефакти.

Поклатих глава.

— Погребани завинаги…

— Е, не завинаги — поправи се Бекет. — Допреди две седмици. Когато втората страница от записките на Леонардо излезе на бял свят в Италия, си припомних инцидента с Гриър, торбата и сейфа, както и безценния документ. Знаех, че парите ще бъдат предимство. Не бях наясно каква полза би имало от страницата, затова проучих Кинжала на Медичите. Естествено, изникна досието на баща ви заедно със снимка на семейството, публикувана в пресата след пожара. Проверих какво се е случило с вас. Установих, че сте станал каскадьор, и това само улесняваше плана ми.

— Останалото ми е известно — промърморих, обърнат към прозореца.

— Бяхте идеалният придатък, Реб. Боже, какви мощни сили отприщва отмъщението! — промълви Бекет на себе си.

Ръцете ми отново трепереха, но не от височината, а от гнева, от трагедията, предизвикана от алчност и злоба, от безвъзвратността на смъртта. Случайност или предопределеност бе семейството ми да загине, аз да стана храбрият пътешественик на Леонардо, да седя срещу човека, спасил първата страница от Кръговете на истината от потъване в океана само за да я затвори в стоманен сейф, докато дойде време да освободи и нея, и мен?

Бекет ме наблюдаваше със същата безстрастна усмивка, както когато го оставих умиращ на леглото в приюта.

Явно прочете мислите ми.

— Оцеляват най-годните — заяви той. — Нужно ми бе да оцелея, а вие…

— Бях годен — довърших аз.

— Да. Не съзнавах истинските ви способности. Всъщност вие открихте Кинжала на Медичите.

— А Теци, Крел и Хийт ми го отнеха.

— За момента.

— Отвлякоха жената, която обичам.

Настъпи тишина, нарушавана само от воя на двигателите, а вятърът брулеше крилете на самолета. Не можех да повярвам, че съм изрекъл тези думи. Жената, която обичам. Сълзи напираха в очите ми. Обръщайки се към прозореца, примигнах, за да ги спра, но Бекет видя.

— Ако нещо й се е случило… — започнах. — Ако по някакъв начин тя… — Не можах да довърша изречението. — Ще си разчистим сметките. Чувате ли ме? Ако не ме убият, ще си разчистим сметките.

Бекет ме изгледа сериозно.

— Ако не ги хванем, самият сатана ще си разчисти сметките с мен. Сега — продължи той, като включи лаптопа си — да се заемем с предстоящия проблем.