Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
— Умирахте в приюта… Медицинската сестра ме уведоми, че сте мъртъв.
Бекет се изправи.
— Доколкото си спомням, препоръчах й да използва думите „не е сред нас“. Вижте, нямаме много време. — Обърна се към Мобрайт. — Кажете ми какво знаете.
Мобрайт събра сили.
— Реб откри кинжала в пода — започна той — но Теци се появи по-рано, отколкото му бях наредил, и го отмъкна, проваляйки плана ти да пристигнеш пръв. Отправиха се към частния вагон на Крел. Не ми оставиха никакви подробности. Очакваха, че ще отида заедно с Джоко и Лон.
— Длъжни сме да намерим тоя влак — заговорих с надигащо се безпокойство и ярост. — Джини е с тях.
До вратата лежаха мъртви кардинал Лоро и Елвърсън. Джоко бе проснат неподвижно, а под него локвата кръв се уголемяваше. Точно тогава Лон простена. Смятах и него за убит.
— Какво… — измънка той.
Ценни секунди изтичаха от живота на Джини. Вдигнах бормашината и се приближих до главореза, коленичих и натиснах спусъка. Свределът оглушително зави. Доближавайки го на сантиметър от рамото на Лон, попитах:
— Къде е дворецът на колела?
Очите му се проясниха.
— Я се разкарай, Подпалвачо!
— Държа ми главата, докато Ноло прогаряше инициала си на врата ми. Ще ми хареса повече, отколкото на теб. — Увеличих броя на оборотите.
— Добре, добре — изохка той. — Пътува към Цюрих.
— На кой влак е прикачен?
— IC382.
— Къде спира в Италия? — Намалих наполовина разстоянието между свредела и рамото му.
— В Милано, мисля — изфъфли той, дърпайки се колкото може по-далеч от острието.
— Крел във влака ли е?
— Разбира се.
— А Антония?
— Коя?
Стиснах като в менгеме широката му челюст и я извъртях към мен.
— Мис Венеция — просъсках. — Във влака ли е?
Кимна.
— Къде са ми проклетите пистолети, Мобрайт? — запитах аз.
— На самолета на Крел, онзи, с който летяхме. В шкафа до мивката.
Отвън долетя вой на полицейски сирени.
— Тим… — обърна се Бекет към Мобрайт.
— Добре съм, инспекторе — увери го раненият, насочвайки оръжието си към Лон. — Вие двамата по-добре тръгвайте. Ще се погрижа за нашия приятел.
Бекет се обърна към мен:
— Да вървим да вземем пистолетите ви.
— Ами пилотът?
— Не бери грижа за Холидей — отговори той, изваждайки малък пулверизатор от джоба на сакото си.
— Тогава кой ще пилотира самолета? — попитах.
— Ще летим с Драко.
— С Драко? Значи в Милано вие дадохте картичката на Джини?
— Аха. Гръмнах онези двамата при автобуса вместо вас и й дадох визитката. Да потегляме. Самолетът на Драко е на летището. Трябва да настигнем влака на Крел.
Нямаше време за маене. Шмугнах се в коридора след Бекет и го последвах до мерцедеса на Пендълтън, защото бе по-близо от собствената му кола.
Широкоплещестият мъж се бе свлякъл зад волана — мъртъв.
— Забеляза ме — обясни Бекет.
Издърпахме го навън и го изтъркаляхме зад някакви храсти. Бекет седна зад кормилото и се устремихме към летището.
Пилотът на Хийт бе в хангара. Изненада се да ме види, още повече се изуми да се срещне с Бекет. Две минути след като го обезвредихме чувствах хладината на минито под мишницата си, а зиг зауерите висяха под сакото ми.
Открихме Драко да се бръсне в банята на собствения си хангар, а гълфстриймът му бе готов за полет.
— Здравейте, Бекет — засмя се той. — Заедно с Реб от Холивуд? Как така?
— Нуждаем се от услугите ви незабавно — заяви Бекет. — Пълно заплащане. Милано. Летище „Линате“ е най-близо до централната гара.
— Нека бъде „Линате“ — отвърна Драко, подсушавайки обветреното си лице. — Време е за рокендрол.
След като се издигнахме, с Бекет сконфузено се спогледахме от седалките си. Връхлитаха ме мисли и чувства като птиците на Хичкок. Само преди четири дни седях върху оставените от Емили вдлъбнатини по килима и леех самотни сълзи пред портрета на Джиневра де Бенчи. Оттогава нанасях удари, стрелях, горях, кървях, целувах. Извисих се с Леонардо да Винчи, държах кинжала му и станах неволен персонаж в малката драма на Бекет.
Ръцете ми се разтрепериха; опитах да ги спра, като се вкопчих в облегалките. Бекет се обърна към мен, но аз заговорих пръв, поглеждайки го с очи като лазери.