Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кинжалът на Медичите [bg]
Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кинжалът на Медичите [bg]

Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:

По следите на най-изкусното, но и най-смъртоносното творение на Леонардо да Винчи… Далеч преди „Шифърът на Леонардо“ Камерън Уест вървя по острието на бръснача между вълнението и ужаса! Холивудският каскадьор Реб Барнет е на път да се отърси от кошмарите на миналото. Но един телефонен разговор го изтръгва от неговия свят на филмови илюзии и го изпраща в Италия на безразсъдно приключение, където опасността и насилието са смразяващо реални. Реб попада на Кръговете на истината на Леонардо да Винчи — кодирано послание от 15 век, което ще го отведе до Кинжала на Медичите. Тайната на неразрушимата сплав е безценна, особено за производител на оръжия. Но за да разбие кода, трябва да следва гения на Леонардо. И да остане жив. Камерън Уест, автор на автобиографичния бестселър на „Ню Йорк Таймс“ „Първо лице множествено число: разните аспекти на живота ми“, е защитил докторат по психология. Живее със съпругата си Рики и сина си Ки в Авила Бийч, Калифорния.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 96
Перейти на страницу:

— Умирахте в приюта… Медицинската сестра ме уведоми, че сте мъртъв.

Бекет се изправи.

— Доколкото си спомням, препоръчах й да използва думите „не е сред нас“. Вижте, нямаме много време. — Обърна се към Мобрайт. — Кажете ми какво знаете.

Мобрайт събра сили.

— Реб откри кинжала в пода — започна той — но Теци се появи по-рано, отколкото му бях наредил, и го отмъкна, проваляйки плана ти да пристигнеш пръв. Отправиха се към частния вагон на Крел. Не ми оставиха никакви подробности. Очакваха, че ще отида заедно с Джоко и Лон.

— Длъжни сме да намерим тоя влак — заговорих с надигащо се безпокойство и ярост. — Джини е с тях.

До вратата лежаха мъртви кардинал Лоро и Елвърсън. Джоко бе проснат неподвижно, а под него локвата кръв се уголемяваше. Точно тогава Лон простена. Смятах и него за убит.

— Какво… — измънка той.

Ценни секунди изтичаха от живота на Джини. Вдигнах бормашината и се приближих до главореза, коленичих и натиснах спусъка. Свределът оглушително зави. Доближавайки го на сантиметър от рамото на Лон, попитах:

— Къде е дворецът на колела?

Очите му се проясниха.

— Я се разкарай, Подпалвачо!

— Държа ми главата, докато Ноло прогаряше инициала си на врата ми. Ще ми хареса повече, отколкото на теб. — Увеличих броя на оборотите.

— Добре, добре — изохка той. — Пътува към Цюрих.

— На кой влак е прикачен?

— IC382.

— Къде спира в Италия? — Намалих наполовина разстоянието между свредела и рамото му.

— В Милано, мисля — изфъфли той, дърпайки се колкото може по-далеч от острието.

— Крел във влака ли е?

— Разбира се.

— А Антония?

— Коя?

Стиснах като в менгеме широката му челюст и я извъртях към мен.

— Мис Венеция — просъсках. — Във влака ли е?

Кимна.

— Къде са ми проклетите пистолети, Мобрайт? — запитах аз.

— На самолета на Крел, онзи, с който летяхме. В шкафа до мивката.

Отвън долетя вой на полицейски сирени.

— Тим… — обърна се Бекет към Мобрайт.

— Добре съм, инспекторе — увери го раненият, насочвайки оръжието си към Лон. — Вие двамата по-добре тръгвайте. Ще се погрижа за нашия приятел.

Бекет се обърна към мен:

— Да вървим да вземем пистолетите ви.

— Ами пилотът?

— Не бери грижа за Холидей — отговори той, изваждайки малък пулверизатор от джоба на сакото си.

— Тогава кой ще пилотира самолета? — попитах.

— Ще летим с Драко.

— С Драко? Значи в Милано вие дадохте картичката на Джини?

— Аха. Гръмнах онези двамата при автобуса вместо вас и й дадох визитката. Да потегляме. Самолетът на Драко е на летището. Трябва да настигнем влака на Крел.

Нямаше време за маене. Шмугнах се в коридора след Бекет и го последвах до мерцедеса на Пендълтън, защото бе по-близо от собствената му кола.

Широкоплещестият мъж се бе свлякъл зад волана — мъртъв.

— Забеляза ме — обясни Бекет.

Издърпахме го навън и го изтъркаляхме зад някакви храсти. Бекет седна зад кормилото и се устремихме към летището.

Пилотът на Хийт бе в хангара. Изненада се да ме види, още повече се изуми да се срещне с Бекет. Две минути след като го обезвредихме чувствах хладината на минито под мишницата си, а зиг зауерите висяха под сакото ми.

Открихме Драко да се бръсне в банята на собствения си хангар, а гълфстриймът му бе готов за полет.

— Здравейте, Бекет — засмя се той. — Заедно с Реб от Холивуд? Как така?

— Нуждаем се от услугите ви незабавно — заяви Бекет. — Пълно заплащане. Милано. Летище „Линате“ е най-близо до централната гара.

— Нека бъде „Линате“ — отвърна Драко, подсушавайки обветреното си лице. — Време е за рокендрол.

* * *

След като се издигнахме, с Бекет сконфузено се спогледахме от седалките си. Връхлитаха ме мисли и чувства като птиците на Хичкок. Само преди четири дни седях върху оставените от Емили вдлъбнатини по килима и леех самотни сълзи пред портрета на Джиневра де Бенчи. Оттогава нанасях удари, стрелях, горях, кървях, целувах. Извисих се с Леонардо да Винчи, държах кинжала му и станах неволен персонаж в малката драма на Бекет.

Ръцете ми се разтрепериха; опитах да ги спра, като се вкопчих в облегалките. Бекет се обърна към мен, но аз заговорих пръв, поглеждайки го с очи като лазери.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 96
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)