Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
Маратонът е станал постоянно явление. През зимата телевизията проследява една такава спортна проява всяка седмица. Международният маратон във Фукуока през декември и Токийският международен маратон през февруари са известни по цял свят.
Много хора практикуват традиционните японски бойни изкуства джудо, карате и кендо. Играта ги кара да бъдат дисциплинирани и концентрирани, което е по-трудно да постигнат, когато упражняват спорт, организиран в тимове и сборни команди. Джудо и карате станаха популярни по света.
Имам чести и дълбоки наблюдения върху традиционните японски спортове и това, което не мога да приема, а и приятели край масата в бара не искат да приемат, е бойните спортове да се наричат „изкуство“. Бойните „изкуства“ имат много общо с насилието, дори и при отбрана. Все ни се струваше, че някой е използвал съвестта на човечеството, когато тя е дремела, и е кръстил спортовете с бойни елементи — бойни „изкуства“. Това наше схващане обаче не ни пречеше да ги наблюдаваме с интерес. Кендо, джудо… завършват на „до“.
Това е японска дума, която означава „път“ — пътят на хората, който те са поели. Карате означава „празна ръка“ — ръка, която не държи оръжие.
Отговорите обикновено биват един от двата, когато попиташ кой е националният спорт в Япония — сумо или бейзбол. Бейзболът е модерен спорт. Професионалната му форма датира от около половин век. Тази игра показва голямо развитие, специално в турнирите между училищата и университетите. Почти всяко училище, предприятие или каквато и да е по-малка обществена организация имат свой клуб. Сезонът на бейзбола започва през април и продължава шест месеца. Националният бейзболен турнир между висшите училища се организира два пъти в годината — през пролетта и лятото. За няколко дни той държи пред телевизорите и радиоапаратите милиони запалянковци. Звездите на бейзбола в Япония могат да станат и национални герои.
През време на учебната година учениците в Япония имат възможност да играят бейзбол, баскетбол, тенис, волейбол… Почти всяко учебно заведение има свой басейн, където децата плуват. В студените заснежени райони на страната те се учат да карат ски и кънки в училище.
На спортовете в Страната на изгряващото слънце се гледа като на приятно средство да се освободиш от стреса, да се развият физиката, здравето и красотата на всеки. Преди или след работа много бизнесмени в градовете се присъединяват към спортни клубове за плуване или спадане на килограми, което повишава работоспособността им и подобрява настроението. В Япония има около 2000 курса за голф, около 3000 клуба по тенис. около 2000 клуба по плуване… Японците, които обичат природата, се катерят по планините.
Почти всеки спорт в Япония, традиционен или модерен, има много последователи. Спортните вестници и списания се четат от много хора. Гъмжило изпълва стадионите по време на състезания. Милиони други наблюдават спортните прояви по телевизията. Залаганията са позволени за конните, колоездачните, моторните състезания — включително с моторни лодки. Конните състезания привличат 12,7 милиона зрители на година в 8 централни и 26 регионални надбягвания. Това е. И цифрите изиграха своята роля. Ако някой се добере до подобни цифри и за други страни, може да опознае света. Разговорите ни за Страната на изгряващото слънце в бара и образът на Златю Бояджиев върху стената над масата, където седяхме и разговаряхме, предполагаше да живеем в хармония, да разговаряме кротко и да не се караме. Но все се появяваше нещо. което да ни напомни за нашия нрав. Особено бяхме непримирими с онези край масата, които ни тероризираха с песимизма си. Техните брътвежи насаждаха у нас фалшиво чувство за виновност.
В разговорите ни се спряхме на почти всички области, от които е образувана една държава и на почти всички сфери на дейности, където човек може да намери себе си. да се реализира. Икономика, земеделие, риболов, индустрия, търговия, наука и техника, образование, изкуство, религия, спорт… „Ами хващай се за нещо и почвай! Пък докъдето стигнеш. Тръгни по магазините да пазаруваш“ — оптимистично казвахме ние. Любопитния проповядваше формула за борба против стреса. Прихванат ли го нервите, той тръгваше по магазините и започваше да пилее пари. Купуваше си петдесет грама печени фъстъци. Има жени, луди са да ходят по магазините. И ние със задоволство и учудване открихме, че в литературата за Япония японците са вписали ходенето по магазините за една от човешките дейности в областта на спорта. Дейности на хората, които имат свободно време, са пазаруването, подреждането на градината, ходенето с членове на семейството и приятели, физическите упражнения, пътуванията…