Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
В Япония няма опера. Има отделни частни оперни и балетни трупи. Това, че там канят Миланската скала (с Николай Гяуров и Райна Кабаиванска), е друга тема. Някои японски дейци на културата и артисти в широк смисъл на думата се опитват да съчетаят традиционните японски стилове с модерните технически похвати на съвременния свят.
Японската поезия и музика често са израз на красотата на природата. Най-старата класическа форма в японската музика е съществуващата и днес „гагаку“, изпълнявана от VII и VIII век в азиатския континент, а танцувалната форма е „бугаку“. Уреждат се международни изложби от всякакво естество. В световните кръгове на изкуството японските художници са с голяма репутация и техни произведения са навсякъде. Изключително богата литература. Много японски произведения са преведени на чужди езици. Ясунари Кавабата е носител на Нобелова награда за литература — 1968 година. А Кензабро Ое — за 1994 година. Превеждат се на други езици съвременни писатели, като Юкио Мишима, Кобо Абе, Ясучи Ипоуе… Срещал съм японци, запознати с този текст, които са ме питали: „А защо не споменаваш имената на (едикои си)?!“ Такъв пропуск винаги може да се случи, ако говориш за страна с изключително богата литература.
Хайку — най-кратката поетична форма на света. Печели много привърженици, по-специално в Европа и САЩ.
В Япония филмите се появиха няколко години след тяхното откритие в САЩ и Европа.
Културата и изкуството от Азия — Индия, Китай и Корея, са били пренесени в Япония заедно с будизма, главно през VI век. Тази култура е била коренно променена по форма и стил. Религията е довела изкуствата в Япония. Народният гений ги е видоизменил.
Японец няма да хареса българин, който рисува като японец. Той ще се впечатли от българин, който рисува като българин. Веднъж уважаемият проф. Су-суму Наканиши — професор по японска литература в Международния център за проучване на японската култура — ми каза: „Ако някой иска да ви натрапи японската култура, трябва да протестирате.“
Никоя друга култура не бива да обсебва нашата и да накърнява идентичността ни. Ама никоя. Ние сме древна страна върху планетата, населявана от достоен народ. Сателитното роболепие не е черта на българската душевност. Истинският българин не позволява да бъде третиран със снизхождение.
Приближаването на културите е друго явление. Те се стремят една към друга с най-доброто в тях и се пазят от сблъсък.
РЕЛИГИЯТА
Няколко души край масата в Млечния бар бяха дълбоко религиозни. Други имаха морал. Темата пораждаше много въпроси. Те водеха до любопитни и неочаквани отговори, които се преплитаха.
Хрумванията осветяваха панорамата. Казваха ни за някое вярване, че било традиционно, когато искаха да го защитят. Сякаш говореха за меню, с което стомахът е свикнал. Традиционното — мирисът на тамян. Но то задължително ли е? Не е ли право на човека да се определи? „Вероотстъпник“ звучеше толкова заплашително.
В Конституцията на Япония пише, че тя гарантира свобода на религията за всички. Вижте обаче член 20: „… Никоя религиозна организация не получава каквато и да е привилегия от държавата… Държавата и нейните органи ще се въздържат от религиозно образование, от каквато и да е религиозна активност.“ Деликатно, разбира се. За религия се говори и пише внимателно и богобоязливо.
Повечето от нас мислеха, че японците са будисти. Вярно е само, че доминираща религия при тях е будизмът. Той води началото си от Индия. Идва през Китай и Корея около средата на VI век. Има различни секти на будизма. В храмовете се намира статуя на Буда (буцузо) и посетителите на храма често прекадяват тамян пред нея. Будистките храмове в Япония са 77 186. Много семейства имат в домовете си и будистки олтари, където почитат прародителите…
Шинто е местна японска религия. Тя води началото си от древната история. Хората вярвали, че в природата съществуват духовни сили (ками) — в дърветата или планините, в морето или вятъра… Почитали ги и живеели в хармония с природата. Шинто се е развивала и включила в ками прародителите, героите и хората, които били уважавани. Някои семейства имат в домовете си малка „божествена полица“ (олтар), където се предлага храна на боговете.