Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
Моторните превозни средства имаха две огледала за обратно виждане — от двете външни страни на колата. В интериора й пред шофьора се намираше огледало за обратно виждане. И пак пред шофьора, но от външната страна на предното стъкло зърнах друго огледало. Бях в настроение и попитах:
— Това огледалце за бръснене ли е?
Не. Поставено под ъгъл, то служеше на водача… да вижда задницата на колата пред себе си.
Отдясно на нас пътуваше автобус, пълен с японци. Приличаха на туристи, може би защото се хранеха в автобуса си, разговаряха оживено и се държаха като хора, тръгнали на път за развлечение. Двата автобуса се изравниха на пътното платно и за известно време станахме, така да се каже, един автобус. Отделяха ни стъклата на прозорците и ние ги смъкнахме, за да можем да се виждаме по-добре. За първи път наблюдавах как се хранят японци в автобус. Ядяха си хората някакви сърми с ориз. Сърмите, поставени в бели пластмасови чинии пред всеки човек, бяха обвити с водорасли. Наведох се навън от прозореца, махнах с ръка на един от японците в отсрещния автобус, за да привлека вниманието му, и извиках:
— Господа, какво ядете? С морски водорасли ли се храните?
Японецът ми подаде сърма през прозореца. На пръв поглед нищо особено: водорасло, а вътре ориз (от който зависи прехраната на една трета от населението на Земята). Оризът беше много бял. И безсолен. Дадох вид, че ми е вкусно. Заоблизвах се, започнах да си гладя корема. Японците, като наблюдаваха маймунджулуците ми, се разсмяха. Раздадох от сърмата на няколко души в нашия автобус. И те започнаха да правят гримаси, които японците отсреща добре разбираха, ако се съди по реакциите им. Забавна атракция беше.
Потърсих в джоба си монета, сечена в България, за да отвърна на любезността на японците и по този начин — като им я дам — да обясня ние откъде сме. Бяхме отдалеч. Интересното е вечно. Един ден хората ще пътуват масово в Космоса. И ако не им е интересно, ще се връщат. Като ме видя да ровя в джобовете за монета, човек от нашите започна да бърка в своите джобове. И откри там пет стотинки.
Шофьорите с толкова огледала за обратно виждане, забелязаха какво става и отвориха вратите на автобусите. Колите се придвижваха бавно една до друга и аз хвърлих петачето в автобуса на японците. Тези, които бяха застанали до вратата, се отдръпнаха. Подхвърлената монета иззвънтя, когато падна, сякаш за да поздрави, и се търкулна под предната седалка. Двама японци се наведоха. Единият от тях легна на пода и започна да я търси. Намери я, взря се в нея, но, изглежда, кирилицата не му се удаваше. Той погледна към нас с отчаян поглед и подаде монетата на друг японец. Другият я взе, вгледа се и изкрещя нещо. Всички в отсрещния автобус вдигнаха ръце, замахаха и се развикаха. Те ни поздравяваха.
Първа в света. В случайно попаднали писания за Япония откривам изрази, които сочат Страната на изгряващото слънце като първа в света. Каква ли би била картината, ако нарочно тръгна да изброявам в колко сфери на живота Япония държи първенство на планетата?
В японско списание зърнах две цветни снимки. Текстът под едната снимка гласеше:
„В корабостроителницата на Нагасаки бе построен танкер (258 хиляди тона), снабден с първата в света сателитна навигационна система, която осигурява автоматично спиране при опасност от сблъскване.“
На втората снимка сградата беше супермодерна конструкция и синьото в цвета преобладаваше, а текстът беше следният:
„Невероятно изглежда камфорово дърво, което расте във въздуха над входа на един офис в Токио. Това е първото високо дърво в света, отглеждано по хидропонния метод — спрей култивиране. Дървото се храни с воден разтвор, впръскан в корените му от аквариум, в който се отглеждат риби.“
Мини поле. В Токио пред сградата на фирмата „Сони“ Националната федерация на селскостопанските кооперативи е посадила малко оризово поле — на 23 квадратни метра, за да подчертае ролята на ориза в живота на японците. Тази култура не се сее, както у нас. Нашето е така нареченото „континентално“ засяване. Там — в тинята — се боде всяко стръкче.