Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
Представях си как тази японска история ще завърши с вик като на самураите. А в края се наредиха невероятни цветове. Едва тръгнах. После нямах сили да спра. Така силно исках да създам въображаема идеална държава, като се опирам на реални наблюдения и данни за Япония! В изкуството всичко е възможно. Но идеална държава нямаше на света. Всичко, което сме могли да направим с разговорите си, е било въображаема, но н о р м а лн а държава върху фона на напречния анализ на нашето общество. Трудно разбирах хората, които се бяха сграбчили за тази държава и всичко очакваха от нея… Те изпускаха детайлите.
Все пак. Някъде трябваше да се сложи точка. Прекъсна полетът на жерава — символа на щастието.
Въображаемата хризантема в ръката ми, символ на власт в японската митология, можеше да изчезне — нямах вече власт над онова, което бях изрекъл. Щях да замижа и да изтрия от чувствителната си психика онзи, който се разхождаше между редовете, кланяше се, усмихваше се и кой знае какво си мислеше. Цял един процес трябваше да спре хода си! Иначе щяха да настанат и злини, а аз това не исках. Кризата е навсякъде. След всичко, което видях, чух и преживях в Страната на изгряващото слънце, трудно мога да си представя, че японците ще се променят значително. Но ако това все пак се случи под влияние на непреодолими обстоятелства, нека светът знае какви бяха те в очите на един техен приятел.
Японецът показва много от дълбочината на психиката и нрава си, когато говори български. На остров Мияджима (островът има две имена: Мияджима и Ицукушима) поканих японец, за да разговаряме. После трябваше да го изпратя, но нещо ми попречи. Не можех да се върна с него. Японецът схвана положението. Той присветна с очите си, поклони се и изненадващо рече:
— Аз сам ще се изпратя.
Японският език позволява непреводими остроумия. В него има и израз, който разрешава на човек сам да се изпрати.