Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Скъпи татко, дай ми някакъв знак дали да се обвържа със Светлана!
30 декември 1981
Участвахме с Андро в празничен новогодишен концерт за колектива на комбинат „Сърп и чук“. Това е един огромен металургичен гигант в Моска, където работят над десет хиляди души. Партийното и профсъюзното ръководство им организира и такива забавления. Свирехме Бокерини, разбира се! Бяхме в квинтет заедно с Андро. Татко, за твое сведение, Бокерини пръв въвежда второ виолончело в квартета и така се ражда квинтетът с неговия прословут разговорен стил.
В залата повечето работници дремеха, но поне не вдигаха шум и не ръкопляскаха между частите. После шефът на комбината ни прие — на кафе и, то се знае, водка! Разказваше ни за живота на предприятието и по едно време каза, че всяка сутрин му дават сводка колко души не са се явили на работа, тъй като са пияни. Цифрата варирала средно между 300 и 500, а отделно на портала връщали още толкова, за да не ставали трудови злополуки. Представяш ли си как се пие тук? Линдро щяха да го имат за пионерче!
18 април 1982
Вчера се навършиха осем години от смъртта ти. Кога минаха толкова години, отче мой? Пак беше събота и аз тайно отидох на църква със Светлана. Тя знае една скътана черквичка, недалеч от „Малий театър“, където не правят проблем, че влизаме. Твърде е невздрачна и може би затова.
Запалихме свещички и се помолихме. Светла ти памет, бащице мой! Татко, знаеш ли, Светлана ме научи да ходя на църква и как да се държа вътре. В България, известно ти е, също забраняват и не са се променили за изтеклото време. Тук, обаче, поради тежкия застой, вече не придирят толкова много. Освен това руснаците са много набожни и не са като нас страхливи. Както и да е, да е светла паметта ти и дано с Линдро и бай Симчо си прекарвате добре! Все ми се ще да те питам, дали си се срещал с Борисчо? Той най-много ми викаше Жаба, но беше добро момче и непременно трябва да е при тебе.
А в църквицата се случи малко чудо. След като запалихме свещичките и се прекръстихме, двамата със Светлана застанахме встрани да не бием много на очи. И ето че към нас се приближава някакъв убог старец. Помислихме си, че е просяк, но когато той застана пред нас и се вгледа с безумните си очи, направо не повярвах. Приликата между него и Варлаам Пипи-цър бе изумителна. „Бог да ви поживи!“, изрече тихо той. После се взря в мен и ме загледа толкова дълго и проницателно, че чак започнах да се стъписвам. Почувствах се неудобно. Защо ме гледаше така този двойник на Варлаам и как бе възможна подобна прилика? После го чух да казва: „Тежко бреме носиш, млади човече, но Господ ти е дал достатъчно! Дълго ще живееш, ала сам ще си останеш. На истинската ти любов кръв лежи.“ И докато се опомня, този човек ни отмина и изчезна, сякаш не беше се появявал.
Никога не съм се чувствал по-съкрушен. Когато се освестих, аз се досетих, че бях те помоли да ми подскажеш какво да правя със Светлана. Това ли беше твоя знак, отче мой? Добре, няма да предприемам нищо със Светла, но нима ще си остана сам цял живот? Че нося бремето на своите сънища, това е вярно, но каква е тая кръв, която лежи на любовта ми?
Светлана разбра състоянието ми и бързо ме изведе навън. Свежият априлски въздух ме ободри, но в душата ми остана горчилката от предсказанието на този руски Варлаам. Какво за Бога, отче мой, ме очаква оттук насетне?
11 ноември 1982
Вчера почина Брежнев, а днес цял ден давахме почетен караул пред портрета му. Страната е във всесъюзен траур, но и в трепетно очакване кой ще е следващият генерален секретар. Сигурно и в България ще обявят национален траур. Бащицата е мъртъв! Имам чувството, че с Брежнев си отива цяла епоха. Кой знае какво ще стане сега? Дали нещо ще се промени или ще става още по-лошо? Сега очаянието, апатията и неведението са по-осезаеми от ноемврийския студ.
А аз свиря и уча като луд, тъй като догодина завършвам. В началото на месеца от Виена идва да ни прослушва професор Хайнрих Вайнрайх. Има вероятност мен и Андрий да ни вземат в Австрия за едногодишна специализация след висшето. Няма да бъде лесно, но Вадим Хаимов е убеден, че трябва да вървим нагоре. Челисти се търсят много и особено по-талантливите като нас с Андро. Така ни каза дядя Вадим. Май не съм ти писал, но да знаеш, че моят преподавател е изумителен човек. Нищо нямаше да бъда, ако не беше той. Обичам го като баща. Колко много ми липсваш, скъпи татко!
8 януари 1983