Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Та, онова, до което стигнах като мое си наблюдение е, че приживе хората не бива да завиждат на личности като Бокерини, а да им се възхищават, защото талантът само на един такъв гений, като него и Моцарт, тежи повече от натрупаното злато на всички богатши по света, взети заедно. Светлана ме подкрепя напълно. Мисля си даже, че май е влюбена в мене. Аз, за жалост, не съм. Особено сега, когато изцяло съм отдаден на Бокерини.
Забелязах и една закономерност — след всеки сън с Ка и краставата жаба и особено след неговото сбъдване в действителносттта, аз се разстройвам жестоко и се хващам за виолончелото като удавник за сламка. Освен това творческата ми енергия и способност се увеличават многократно. Усещам как свиря с лекота и сам се кефя на това, което свиря. Чувствам се groovy10, както би се изразило българското хипи Джоката. Какво ли прави той сега? Нели, Меги, бандата? Все се каня да ги потърся, но все не остава време.
Новината за смъртта на Линдро, обаче, много ме разстрои. Загубата на близки и познати винаги ни напомня, че и ние сме смъртни, затова и тъгуваме, но за мене ужасът, че бях видял твоя приятел как си отива, бе далеч по-силен. Откъде можех да знам, че е умрял при нещастен случай и то с електрожен? Защо го видях да заварява небето, а не да кара кола и да катастрофира, да речем? Съществуват всякакви теории за сънищата като проява на какво ли не, но никой не е успял да разбере напълно защо сънуваме: да се освобождаваме от излишна психическа енергия, да си припомняме различни аспекти от колективното несъзнавано, да пророкуваме или просто може би същинската функция на мозъка е именно такава — да сънува, за да компенсира мисленето? Ами, когато си превъзбуден и в състояние на свръхсъзнание, както съм аз сега, когато спиш по два-три часа и постоянно имаш усещането, че мозъкът ти работи не с половинки и четвъртинки ноти, а с трийсетвторинки, тогава защо не сънувам? Или може би пак си сънувам, но като я няма Ка, аз не запомням какво съм сънувал? Разбира се, че помня сънища, в които я няма краставата жаба и нейната жрица. Тогава?
Виждаш ли, татко, колко се разстройвам и какви неща ми идват наум? Онирическа работа, нали! Няма как да ми отговориш, но дали и ти си сънувал такива пророчески сънища? Е, добрата новина за мене е, че все пак рядко се срещаме с Ка, лошата — че тя май ще ме преследва цял живот. Пък и докато съм в това състояние, никой поне не ме безспокои за нищо. Усещам как всички се стремят да ме отбягват, Светлана също не ме търси. Така сякаш ми е по-добре. Жалко за Линдро! Дано сега сте заедно в райските градини и си лафите като някога в бръснарницата на Цачи. Горе сигурно не дават пиене, но ще минете и без него! Чудя се, дали и бай Пано е при вас?
8 ноември 1981
Вчера беше събота, но въпреки това имаше празнична манифестация послучай революцията. Със Светлана не отидохме. Комсомолските сигурно ще ни мъркат, но все ще измислим някакво оправдание — готвили сме зе празничния концерт, например.
Останахме у Светла и обсъждахме дали да не започнем да разучаваме една соната в ла-минор за чело и пиано от Бетовен. После слушахме „Фантазии и вариации“ от Антон Райха в изпълнение на триото: Исак Щерн — цигулгка, Жан-Пиер Рампал — флейта и Ростропович — чело. Изумителни музиканти! Как ми се иска, татко, един ден и аз да стигна това ниво. В интерес на истината всички ми го предричат. Дай Боже, само да не ми мине котка път! А Светлана направо вярва, че съм голям музикант и вече не скрива любовто си към мене. За съжаление, аз не мога да й отговоря със същото и внимавам. Внимавам първо да не я обидя и второ — подозирам, че тя има по-серииозни намерения. Мисля си, че ще иска да ме обвърже, веднага щом станем по-интимни. Както се казва време ни е, но аз все си представям, че ще се оженя за друг тип жена. Като кака Мими, например. Тя също свиреше на пиано, но не успя, горката! Знаеш ли, татко, че първо нея сънувах с Ка, но по-добре да не те занимавам пак с моите видения.
Ако разсъждавам прагматично, обаче, Светлана е изгодна партия. Юра направо иска да ме набие, че се дърпам. Де да бил той на мое място! Андро пък е по-скептичен. „Московчанките, казва, си остават московчанки. Винаги могат да ти духнат под опашката, ако ще да си самият Бокерини.“ И е прав. Светлана е от такова потекло, че един гол талант няма да й е достатъчен.
А определено ми липсва секс. Понякога ми идва да я сграбча и често сериозно се замислям да го сторя, но, както казваше ти, страх лозе пази. Вие горе такива работи не правите, нали? Сега разбирам защо тук, на земята, хората само за секс мислят.
10
Жаргонна дума, появила се през 60-те години на ХХ век в САЩ и изразяваща състояние на абсолютна отдаденост и удоволствие. Нещо като пловдивската „густо“ без ориенталската конотация — Б.а.