Проклятието на Жабата

Е, нищо страшно нямаше в тоя сън, пък и никой познат не видях да страда. Ка бе просто някакво момиче, което сигурно щеше да е симпатично, ако не беше така преобразено. Какво беше моето учудване, обаче, когато след два дни, в мензата, на нашата маса, на която седяхме с Юра, се настанява едно момиче, което бе същото като онова от съня ми. Никога преди това не бях го виждал. Щях да изтърва лъжицата, а то: „Мога ли да седна при вас!“ Юра бързо се оживи, размърда се и засия, дори се опита да я заговори. Момичето се представи — Светлана Вишеславцевна, пианистка — и кротко започна да се храни. Аз я зяпах глуповато, сякаш бях видял Ала Пугачова.

Когато се нахрани, тази, дошла направо от съня ми, Светлана се обърна към мене и попита: „Искаш ли да се разходим?“ Сега вече щях да припадна! Нима беше възможно? Всичко от съня ми се повтаряше, само дето не бяхме в манастир.

Юра после разказва на Андро, че съм гледал като отровен. „Момичето му говори, а Лягушкин зяпа с отворена уста!“ Андрий от Ровно се смее.

Добре де, татко, как така! Започвам да се плаша. Та аз, дето се казва, виждам в съня си непознати хора, които после срещам и наяве. Защо става това и по-скоро, защо точно аз? Нима ми е отредено да бъда някакъв нещастен пророк, който да носи бремето на съдбата по такъв мъчителен начин? Вече се улавям, че се плаша да заспивам. Ами, ако пак ми се появи Ка? Утешавам се, че това става много рядко. Трябва да се примирявам и да свиря колкото се може повече, за да забравям. Какво щях да правя, ако не можех да свиря? Не ми се мисли!

Каква била работата със Светлана? Тя е московчанка, от стар род. Дядо й по бащина линия е лекар, бил е бизък на Бердяев и Франк9, представяш ли си! За хора като тях тук не се говори, но руската интелигенция отлично ги познава. Как е оцелял този нейн дядо, аз не мога да знам, вероятно професията му го е спасила, въпреки че колко лекари са отнесли плувката, както би казал Линдро!