Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
В това време моряците съобщиха на върховния съвет на Венеция, че са намерили близо до Пелогоза едно малко чудно островче, което не бяха виждали дотогава.
Никой не обърна внимание на това островче, което бе съставено само от голи скали. То представляваше един голям конически хълм, в подножието на който скалите бяха покрити с бляскав мек пясък.
Видът на този остров в първите времена произвеждаше тъжно и отблъскващо впечатление. Хълмът и скалите хвърляха навсякъде тъмна сянка; брегът беше покрит с тиня и водорасли. Нито едно дърво, нито един храст не се виждаше на това чудно островче, изникнало от дълбините.
Мъжът не можеше да се мръдне. Той трябваше да потърпи и да остави на слънцето с течение на времето да го укрепи.
Той произнесе тихо една молитва и без да има сила да се отвърже от дъската, изпадна в дълбок сън.
Никой не можеше да го смущава.
Морският вятър усилваше горещината на слънчевите лъчи. Тихият монотонен шум на брега го приспа и той засънува, че се намира още на кораба.
Много часове изминаха, докато Бертучио се събуди.
Той пожела да стане. Чувствуваше се много по-силен.
И за пръв път картината на миналата нощ и събитията се представиха в неговия дух с всичкия си ужас.
Чудото с неговото спасение предизвика сълзи в очите му.
Той развърза въжето, което го придържаше към дъската, и се изправи.
После разгледа нещата около него и се запита, къде се намира, върху кой бряг беше изхвърлен.
Дали се намираше наблизо до някое рибарско селище?
Дали имаше наблизо хора, които да му дадат нещо за ядене?
Той действително чувствуваше нужда да задоволи стомаха си.
Но като разгледа добре, той не забеляза нищо освен пясъчния бряг и зад него скалите, в пукнатините на които растяха зелени храсти и лишеи. По-нататък видя портокалови и оранжеви растения, докато в дъното се издигаше един мрачен хълм с конична форма.
Бертучио се приближи до скалите и намери в една цепнатина, недалеч от мястото, над което морските птици се виеха в кръг, известно количество бели и пъстри яйца, които птиците бяха снесли.
Тъй като гладът го измъчваше сериозно, той счупи няколко яйца и погълна вътрешността им. Вкусът им беше лош, но в този момент неговият стомах не беше придирчив.
После той намери между скалите проходи и междини обрасли с изобилна растителност, при вида на която очите му светнаха.
По храстите висяха различни плодове, между които той избра безвредните, за да утоли своята жажда; после той се вдълбочи под сенчестите дървета, откри естествени ниви с царевица и премина по-нататък, с надеждата да срещне хора и да узнае, в коя част на италианското крайбрежие се намира.
Това, което го изпълни с учудване, бе, че зад горичката не можа да открие следите на никакво живо същество.
Навсякъде, където отидеше, той чуваше през гъсталаците бученето на морето, въпреки че не можеше да го види, понеже бе отдалечено от цял пояс скали.
Когато след известно време Бертучио се почувствува изморен, седна да си отпочине под дърветата. После, когато слънцето вече клонеше към запад, той отново тръгна.
Той пристигна най-после до другите скали, които пресичаха дефилето и се намираха на противоположното място, откъдето беше тръгнал.
Той повървя известно време по едно тясно корито, изпълнено със сгурия, достигна до другия песъчлив бряг и за негова голяма изненада видя пред себе си морето, което бе станало червено от вечерната светлина.
Бертучио трепна. Той знаеше, че е стигнал другия край на тази къса земя, не бе видял никаква колиба или нещо подобно, нито някой кораб, нито друго нещо, което да му покаже присъствието или работата на човека.
Възможността, че мястото, където се намира, е един остров, се оформи в съзнанието му и тази мисъл предизвика неописуем страх.
Скоро, обаче, той се утеши с мисълта, че ще срещне на някой друг край на тази земя човешки същества и реши на другия ден да продължи своето пътешествие и разузнаванията си, тъй като вечерта бе настъпила и той бе много уморен.
Отначало имаше намерение да се върне на същото място от брега, където се бе събудил, но после реши да остане, където беше, понеже можеше да си избере до една скала място, където можеше да си почине.
Приготви си с мъх едно легло в една широка вдлъбнатина и заспа дълбоко и спокойно, като някой богаташ върху пухеното си легло.
Когато се събуди на следната сутрин, слънцето вече беше изгряло с целия си блясък.
Той направи ежедневната си молитва и заразмишлява какво да прави.
След като погълна няколко яйца и изяде няколко плода, той тръгна на път.