Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Смяташ ли, че ме обича? — запита той удивен.
Тя го изгледа с явна изненада.
— Значи тя крие тези чувства от теб, както и от себе си? Аз съм жена, виждам и знам какво се крие зад този поглед. Но ти си силен мъж, сред нейните хора си известен като враг. Съвсем естествено е да върви бавно и предпазливо към човека, когото не познава. Ти нямаш търпение да я притежаваш отново, това нетърпение я плаши и тя не го разбира. Съзнанието й се е върнало към времето преди да познава любовта и допира на мъжа, твоето докосване. Не е лесно да се отдадеш на мъж за пръв път. Но любовта и желанието бушуват в нея и тя скоро ще отстъпи.
— Ти имаш добро сърце, Блестяща светлина. Шали е благословена, че я разбираш и си й приятелка. Ти ми помогна да разбера много неща. Страхувах се, че тя няма да ме обикне отново — призна й той унило.
— Не се плаши от такива неща, Уанмди Хота. Даже сега сърцето й ти принадлежи. За жената сексът е като разходка в тъмна пещера, за мъжа не е така. Показвай й, че си търпелив и я обичаш — посъветва го тя.
— Ще направя както казваш — щастливо се зарече той, думите й развълнуваха сърцето му.
Жената го остави да изчака Шали сам. Той се готвеше да седне, когато Шали се появи от храсталаците, загърната само с одеяло. Мокри къдрици бяха полепнали за челото й по гърба и раменете й. Погледна го, а после потърси приятелката си. Беше смаяна да го види пред себе си, както бе гола.
— Аз… дрехите ми… са тук. Къде е Блестящата светлина? — попита смутено.
— Идва време Уи да заспи. Казах на Блестящата светлина, че ще те изчакам и ще те закрилям. Роклята ти. — Наведе се, вдигна я и й я подаде. — Ако искаш, ще си отида.
Черните му очи се спуснаха към полузакритите й гърди, преди да срещне погледа й. Започна да диша по-бързо и тялото му изтръпна от усилие да контролира вълнението, което го обхвана. Отново му хрумна онова, което каза на Лия, че пожелава Шали щом само я погледне. Обичаше я и я искаше. Разсеяно вдиша една мокра къдрица и я постави на бялото й рамо, топлите му пръсти се плъзнаха по хладната й плът.
Потрепери и дълбоко пое дъх. Наведе се напред и я целуна лекичко, но даже допирът на устните му я възпламени.
— Ще чакам… тук — обади се дрезгаво и посочи едно голямо дърво недалеч.
— Не ме оставяй — настоя Шали, която сега знаеше, че й е верен и е време да победи собствения си страх.
— Ще бъда наблизо, Шали. Няма да ти се случи нищо лошо. Не мога да остана до теб, без да те докосвам — каза той нерешително.
— Тогава поне ме целуни — помоли тя, задъхана като него.
— Не е безопасно да те целуна. Ще си тръгна, преди да съм се забравил и отново да те изплаша. Страстта не винаги може да се контролира.
— Но аз не се страхувам от теб — призна му тя.
— Боиш се от онова, което събуждам у теб.
— Така е, но ти можеш да ми помогнеш. Научи ме да разбирам тези чувства, да не се страхувам и да не ги отхвърлям — неочаквано го призова тя.
— Съзнаваш ли какво ми казваш, Шали? — запита той, като вълните на страстта се надигнаха у него.
— Ша, Уанмди Хота — спокойно му отвърна тя, странно облекчена, че е дошъл моментът да разрешат този мъчителен въпрос.
— Има само един начин да разбирам думите ти — настоя той.
— Знам — съгласи се тя. — Обичаш ли ме, желаеш ли ме?
— Повече от собствения си живот, повече от дъха на Уакантанка, който изпълва тялото ми, повече от храната, която ми дава живот — закле се той.
— Тогава ми покажи как да споделя любовта ти — смело го помоли Шали.
— Истината ли казваш? — попита той, надявайки се, че не го примамва от невинност или от жестокост.
— Искаш ли ме отново за своя жена?
— Да, Шали — отвърна той, а погледът му търсеше потвърждение в очите й.
— Тогава ме направи своя жена не само на думи…
— А ако се изплашиш и се отдръпнеш, когато страстта ми се разгори?
Очите й погалиха изразителното му лице. Отпусна се и го целуна.
— Много е късно да чуем повика на страха.
Той се усмихна, вдигна тялото й и се насочи към прикритието на дърветата. Положи я върху тревата и я загледа с копнеж.
— Не е ли по-добре да се върнем в шатрата? — запита тя свенливо.
— Твърде късно е да слушаме повика на свенливостта — закачливо й отвърна Сивия орел.
Духът му се извиси, когато тя се усмихна и се отпусна. Той легна и покри устните й със своите. След няколко дълги целувки той се отдръпна назад и попита отново:
— Да се осмеля ли да те направя своя съпруга?
Ръцете й обгърнаха врата му и притеглиха лицето му към своето. Предизвикателно го попита: