Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Не! — побърза да го увери тя. — Аз просто нямах време…
Устните му пресякоха по-нататъшните й обяснения. Очевидно точно сега не се интересуваше от извиненията й. Това, за което жадуваше, се намираше скрито под топлата нощница.
— Защо не спиш гола?
Навярно въпросът му бе плод на неговото смущение и една дама не би могла да го приеме сериозно, но Каси все пак му отговори:
— Правя го през лятото.
Той изпъшка, знаейки, че споменът за нейната голота ще го преследва винаги. Езикът му навлезе дълбоко в устата й, преплете се с нейния и от гърлото на Каси се изтръгна стенание. Измина доста време преди двамата да поемат отново дъх.
— Ти имаш най-сладките и най-меки устни, които някога съм вкусвал — прошепна Ейнджъл, надвесен над тях.
— Гласът ти ме кара да изтръпвам, Ейнджъл.
— А моите устни?
— Те ме правят слаба.
Устните му се придвижиха към ухото й.
— И какво още?
— Гореща — промълви тя.
— О, Господи, Каси, ще се пръсна, ако веднага не вляза в теб!
— Тогава какво още чакаш?
Той се засмя и отново я целуна. След това се претърколи и отметна завивките. В бързината да я съблече Каси скъса плата на нощницата си и три копчета излетяха. Ейнджъл припряно измъкна ризата си от панталоните и дръпна краищата й. Нейните копчета също изхвръкнаха и се смесиха с тези от нощницата на Каси. След секунда тон бе отново върху нея, притискайки я върху леглото. Тя обви дългите си бедра около кръста му и в същия миг той влезе в нея, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко. Познатото пулсиране избухна в нея, стегнатата копринена плът трептеше около набъбналата му мъжественост и двамата едновременно достигнаха върха на удоволствието.
Каси отпусна краката си. Пръстите й се плъзнаха по хладната кожа. Ейнджъл не беше успял да си свали ботушите и панталоните си. Беше смешно, но всъщност й се искаше да заплаче.
Господи, как мразеше действителността, която изплуваше след като страстта отминеше, копнееше поне веднъж опиянението да продължеше малко по-дълго. Но това бе все едно да си пожелаеш зимата да си отиде през януари.
Мразеше това. В този миг в гърдите й се надигна негодувание и към Ейнджъл. Чувстваше се обидена, че той не си бе свалил ботушите.
— Следващият път си свали ботушите — сърдито заяви тя.
— Тук ли е Марабел?
— Не.
— Тогава ще ги сваля веднага.
— Не, няма да го направиш. Не можеш да останеш.
— Още не съм готов да си тръгна, Каси. Освен това бяхме прекалено бързи. Сега ще опитаме отново — бавно и спокойно.
Сърцето й затуптя с радостна възбуда, но тя потисна надигналите се чувства.
— Не, няма — твърдо повтори младата жена. — Ще си тръгнеш, преди майка ми да те чуе и да се появи със зареден револвер.
— Къде е тя?
— В съседната стая.
— В такъв случай ще трябва да бъдем тихи, нали?
— Ейнджъл…
Устните му отново завладяха нейните с възбуждащо умение. Не биваше да му позволява, не и този път.
Но го направи. Той й липсваше толкова много, а тя го желаеше с цялото си същество. Когато разбра, че си е тръгнал, мисълта, че никога повече няма да почувства докосването му, караше сърцето й да се свива от мъка.
Сега докосването му разрушаваше и последната преграда на съпротивата й. Дланта му нежно галеше гърдите и плоския й корем. Кожата й настръхна, а зърната на гърдите й се втвърдиха под опитните му милувки. Само преди мигове бе преживяла най-невероятното удоволствие, а ето че тялото й отново гореше в пламъците на страстта. Този път Ейнджъл не бързаше да я изведе до върха, защото й даряваше всеки сантиметър от тялото й със сладкото мъчение на ласките си.
Сякаш го познаваше по-добре от самата нея. Дори я обърна по корем и плъзна езика си надолу по гладкия й гръб. Зъбите му захапаха лекичко нежните полукълба и тя тихичко се изкиска, тъй като това й напомни навика на Марабел. Езикът му описа бавни кръгове по вдлъбнатата част на колената й. Каси никога не бе подозирала, че тялото й крие толкова чувствителни места. Той ги откриваше едно по едно, а въздишките и сладостните й потръпвания го водеха, докато ръцете му най-после не се плъзнаха между бедрата й, откривайки пухкавото хълмче на нейната женственост.
Съмваше се, когато двамата се отпуснаха изтощени в леглото. Каси се чувстваше толкова задоволена, че този път в сърцето й нямаше място за никакво недоволство или обида. Той бе прав. Първият път бе твърде бързо. Следващият… Този мъж наистина бе благословен от Бога… беше изключителен в леглото, така както бе ненадминат и в стрелбата.
В този миг не искаше нищо друго, освен да се отпусне в сладките прегръдки на съня, но не можеше докато Ейнджъл не си тръгнеше. Ала изглежда и той не бързаше, а тя нямаше сили да го подкани да побърза.