Йозеф Кнехт, въпреки че посредством Тегулариус още бе в жива връзка с елита и като стар играч много чувствителен към всички тези течения и настроения, не се поддаде на тях, не допусна да го овладеят, от четвъртия или петия ден забрани дори на приятеля си Фриц да му носи новини за болестта на магистъра; наистина той чувстваше и разбираше добре трагичното засенчване на празника; с дълбока загриженост и тъга Кнехт мислеше за майстора, а за сякаш осъдения да умре ведно с него Бертрам, Сянката, с растящо неудоволствие и съчувствие; но непоколебимо, твърдо се бранеше срещу всички влияния на истински или невероятни новини, придържаше се към най-строга съсредоточеност, охотно се отдаваше на упражнения и следеше добре построените игри; независимо от цялата помраченост на настроението и засенчеността на празника той го преживяваше в сериозно въодушевление. Сянката Бертрам бе избавен от необходимостта като вицемагистър накрая да приема обичайните поздравления на посетителите и колегиите, а и традиционният ден на радостта за изучаващите играта на стъклени перли този път отпадна. Веднага след музикалния заключителен акорд на празника колегията оповести смъртта на магистъра и във Vicus Lusorum започнаха дни на траур, който спазваше и живеещият в странноприемницата Йозеф Кнехт. Погребението на заслужилия мъж, който и до днес е високо почитан, бе уредено с привичната за Касталия скромност. Неговата Сянка — Бертрам, който по време на празника, напрягайки всичките си сили, бе изпълнил докрай своята тежка роля, схвана положението си, помоли за отпуск и се оттегли в планината.