Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Чух, че можели да предсказват Ел Ниньо.
— Имаше такива твърдения през деветдесет и осма. Но не е вярно8. — Кенър поклати глава. — Науката за климата просто още не съществува, Питър. Някой ден ще я има. Но сега — не.
КЪМ ЛОС АНЖЕЛИС
Петък, 8 октомври
14:22
Минаха още четири часа. Санжонг през цялото време работеше на лаптопа. Кенър седеше неподвижно и гледаше през прозореца. Санжонг беше свикнал с това. Знаеше, че Кенър може да седи мълчалив и неподвижен в продължение на часове. Извърна очи от прозореца чак когато Санжонг изруга на глас, и попита:
— Какво има?
— Изгубих сателитната ни връзка с интернет. От известно време се губеше.
— Успя ли да проследиш снимките?
— Да, това не беше проблем. Имам мястото. Евънс наистина ли си помисли, че това са снимки от Антарктика?
— Да. Реши, че показвали черни скали на фона на сняг. Не му казах, че греши.
— Всъщност — каза Санжонг — са на едно място, наречено Резолюшън Бей. В североизточна Гареда.
— На какво разстояние от Лос Анжелис?
— Приблизително шест хиляди морски мили.
— Значи времето за разпространение е дванайсет или тринайсет часа.
— Да.
— Ще се тревожим за това по-късно — каза Кенър. — Имаме си други проблеми.
Питър Евънс дремеше на пресекулки. За леглото му служеше мека самолетна седалка, свалена назад и с ръб по средата, точно където се падаше хълбокът му. Той се въртеше и мяташе, будеше се за кратко и улавяше по някой фрагмент от разговора между Кенър и Санжонг в задния край на самолета. Шумът на двигателите му пречеше да чуе всичко. Но чу достатъчно.
Заради онова, което искам да ми свърши.
Той ще откаже, Джон.
… дали му харесва, или не… Евънс е в центъра на всичко.
Питър Евънс Се събуди изведнъж. Наостри уши. Надигна глава, за да чува по-добре.
Не се съгласи.
… на едно място… Резолюшън Бей… Гареда.
На какво разстояние?…
… хиляди мили…
… времето за разпространение… тринайсет часа…
Време за разпространение? Какви ги говореха тези двамата? Скочи импулсивно, тръгна към задната част на салона и се изправи пред тях.
Кенър не мигна.
— Добре ли спа?
— Не — каза Евънс. — Не спах добре. Мисля, че ми дължите обяснение.
— За какво?
— Например за сателитните снимки.
— Не можех да ти го кажа там, пред другите — обясни Кенър. — А и не исках да ти скършвам ентусиазма.
Евънс си наля кафе и каза:
— Добре. Какво има на снимките?
Санжонг обърна лаптопа така, че Евънс да вижда екрана.
— Не си го слагай на сърцето. Не е имало как да разбереш, че снимките са негативи. Това се прави често, за да се засили контрастът.
— Негативи…
— Черните скали всъщност са бели. И не са скали, а облаци.
Евънс въздъхна.
— А земята отдолу? Къде е?
— Това е един остров, Гареда, в южната част на Соломоновите острови.
— Което е?
— Близо до крайбрежието на Нова Гвинея. Северно от Австралия.
— Значи онзи тип в Антарктика си е носил снимка на тихоокеански остров?
— Правилно.
— А надписът „СКОРПИОН“ е…
— Не знаем — каза Санжонг. — Заливът на снимката се казва Резолюшън Бей, според картите. Но е възможно местните да го познават като Залива на скорпионите.
— И какво планират за там?
— И това не знаем — отговори Кенър.
— Чух ви да говорите за време на разпространение. Време за разпространение на какво?
— Не си ме чул добре — спокойно отвърна Кенър. — Говорех за време за разпознаване.
— Време за разпознаване?
— Да. Надявахме се, че ще успеем да идентифицираме поне един от тримата непознати в Антарктика, защото разполагаме с добри снимки и на тримата. А знаем, че снимките са техни, защото хората в станцията ги разпознаха. Само че ударихме на камък.
Санжонг обясни, че изпратили снимките на Брюстър и двамата му помощници до няколко бази данни във Вашингтон, където компютри с разпознаващи програми да ги сравнят с образи от архивите на известни престъпници. Но досега не било излязло нищо.
— Вече минаха няколко часа и мисля, че няма да ни огрее.
— Както очаквахме — каза Кенър.
— Да — потвърди Санжонг. — Както очаквахме.
— Защото онези нямат криминални досиета ли? — попита Евънс.
8
К. Ландси и колектив, 2000, „Доколко успяхме да предскажем силния Ел Ниньо от 1997 — 98?“ Бюлетин на американското метеорологично общество 81: 2107 — 19. „… следва да не се предоверяваме в изследването на глобалното затопляне, предвид на неспособността ни да предскажем Ел Ниньо… успехите в прогнозирането на това явление са преувеличени (понякога драстично) и погрешно прилагани в други области“. — Б.а.