Равноденствие

Гърмежът отекна оглушително в каменната зала. Куршумът пръсна коляното на Бриджис. Той изпищя от болка и се сгърчи.

Лицето на Лайтман остана безизразно. Без да обръща внимание на гърчещия се младеж, той се извъртя към Лора и Филип. И двамата бяха вцепенени от ужас.

— Както вече казах, имам да върша работа. Откъм входа се чу учтиво прокашляне. Главен инспектор Мънро и двама полицаи стояха там. Бяха с каски и бронирани жилетки. Двамата униформени полицаи държаха Лайтман на прицел.

— Пусни оръжието — каза Мънро.

Лайтман направи крачка вдясно и сграбчи Лора за косата. Тя изпищя от болка. Главният библиотекар насочи пистолета към дясното й слепоочие и каза:

— Мисля, че е по-добре вие да пуснете своите. Не искам да се цапам излишно.

Умът на Лора работеше трескаво. Не биваше да се поддава на паниката. Никой нямаше да спечели от това, най-малко Джо. Мънро и двамата полицаи направиха крачка напред. В отговор Лайтман натисна дулото на пистолета в слепоочието й още по-силно.

Без да е много наясно какво точно прави, Лора изви глава и се притисна силно в металната пентаграма. Заболя я много, но Лайтман, изглежда, го заболя още повече, защото пръстите му бяха приклещени между метала и главата й.

Той изпищя, опита да си освободи ръката и загуби равновесие. На полицаите това им беше достатъчно. Проехтяха два изстрела и Лайтман се свлече на земята, притиснал гърдите си с ръце.

За секунди Мънро беше до тях.

— Джоунс, донеси ми медицинския комплект!

Другият полицай изтича до тялото на Лайтман.

— Незабавно се погрижете за този човек — каза Мънро и посочи Бриджис. — Изкарайте го горе и извикайте линейка веднага щом имате сигнал.

После се обърна към Лора и Филип:

— Добре ли сте?

— Джо… Спасете Джо — успя да промълви Лора.

Мънро я погледна объркано и попита:

— Какво?

— Джо е последната жертва — каза Филип, гласът му трепереше. — Дъщеря ни. Сигурно е в къщата ми в Удсток. Убиецът е на път за там.

Мънро не се поколеба нито миг.

— Харкот, Смит! Веднага се качвайте горе. Обърна се към Филип. — Какъв е адресът?

— Съмърсби Котидж, Ридли Стрийт. Точно до главната улица, на две пресечки под пощата.

— До всички: пипайте много внимателно — заповяда Мънро. — Заподозреният е въоръжен и много опасен.

После отиде зад пентаграмата и сряза лепенките. Лора и Филип скочиха.

— Трябва да побързаме! — викна Лора, сърцето й биеше лудо.

— Ние ще се справим — увери я Мънро.

— На това се надявам. Но не мога да стоя тук безучастна.

— Мъртъв е — каза полицаят, който беше клекнал до Лайтман.

Лора — вече тичаше към изхода — дори не се обърна. Филип и Мънро тичаха след нея. Бриджис се мъчеше да се изправи. Джоунс му беше сложил турникет над коляното и кислородна маска на лицето.

Мънро ги поведе. Свиха наляво под една арка и забързаха по тунел с извит таван и светещи кристали.

— Как ни намерихте? — попита Филип, докато тичаха.

— За това ще трябва да благодарите на Малкъм Бриджис — отвърна Мънро.

От време на време се налагаше Мънро да спира, за да погледне картата, която му беше изпратил Бриджис. Тунелите правеха многобройни чупки и завои, но неотменно се изкачваха нагоре. Беше страшно изморително, но не биваше да губят и секунда. Мънро за пореден път погледна радиостанцията. Индикаторът светеше зелено. Той натисна копчето за връзка.

— Харкот? На път ли сте вече? Добре. Всички коли да се насочат към Удсток. Заподозреният е някой си Джулиъс Спенсър. Кажи на Смит да го провери, докато пътувате. Дотук знаем, че е професионален убиец. Сто на сто е въоръжен.

Пое си дълбоко дъх, усещаше остра болка в гърдите. „Май нещо съм позагубил форма“, помисли си.

— Ние ще дойдем възможно най-бързо — продължи той. — Докато дойда, Дженкинс води операцията.

Стигнаха до тежка дъбова врата. Но не се наложи да ползват разкодиращи комбинации: тя беше отворена. Мънро влезе пръв в кабинета на Лайтман. Минаха през стаята, без дори да се оглеждат, после и покрай двамата полицаи, които стояха в коридора, и след секунди излязоха в хладната нощ. Колата на Мънро беше почти до главния вход. Лора и Филип се метнаха отзад, а главният инспектор седна зад волана и зафучаха по Паркс Роуд към Удсток. Зад тях една линейка спря пред библиотеката.