Равноденствие

Алхимиците вярвали, че могат да открият една магична субстанция, наречена Философски камък, която можела да превърне всеки метал в злато. За тази цел хиляди мъже и жени прекарвали години наред в тъмните задушни лаборатории, посветени единствено на своята все убягваща им мечта.

Алхимиците твърдо вярвали в заниманията си и не малко от тях били напълно обсебени от този занаят. Великият психолог Карл Юнг, силно впечатлен от алхимията, стига до заключението, че дейностите, които алхимиците извършвали в лабораториите си, са един вид ритуали, наподобяващи религиозната отдаденост и че докато се опитват да превърнат другите метали в злато, алхимиците всъщност целят да трансмутират собствената си душа. Това е сходно с всеки религиозен ритуал, при който адептът се стреми да постигне съвършенство, тоест да намери „златото“ вътре в себе си. Алхимиците не съзнавали много ясно тази част на своите усилия, но знаели, че трябва да са с „чист дух“, за да успеят. Много от тях подготвяли душата си за тази задача години, дори десетилетия наред.

Някои съвременни окултисти продължават да твърдят, че алхимията е истинска наука, и се опитват да правят аналогия между нея и съвременната квантова механика — научната теория, която описва света на податомно ниво. Но такава връзка всъщност няма. Квантовата механика е точна наука, основаваща се на почти сто години експерименти, докато алхимията се базира на погрешното схващане, че превръщането на обикновен метал в благороден може да стане в тигел. Освен това на квантовата механика се базират истински, реално приложими технологии като например лазерът, телевизията и микроелектрониката, докато алхимията е абсолютно субективна и няма никаква логична основа.

Алхимията е много противоречив предмет за изучаване, защото е била тясно свързана и напълно зависима от практикуващия. Всеки алхимик е имал свои собствени методи за откриване на онова, за което е смятал, че е Философският камък. Най-ранните познати досега документи по този въпрос са били съхранявани в Александрия. От ръкописите, оцелели при опожаряването на прочутата библиотека, арабските философи от седми и осми век развиват един по-напредничав вариант на алхимията. Той е пренесен в Европа около единадесети век и алхимията скоро става популярна по целия континент. До шестнадесети век вече има стотици пътуващи магове, които се препитават в служба на наивни заможни търговци и благородници.

Стотици алхимици описват в книги техниките, които използват, но съзнателно правят неясен смисъла на думите или използват метафоричен език, за да не могат други алхимици да ги копират. Втората причина да описват кодирано откритията си е да прикрият факта, че въобще не са успели да постигнат целта си.