Равноденствие
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Равноденствие». Краткое содержание книги:
— Проклети да сте! Проклети да сте!
Филип я прегърна и тя се свлече в ръцете му и захлипа. Той нежно я целуна по бузата. Усещаше как цялата трепери и знаеше, че трябва да я остави да се освободи от това напрежение. Седнаха на земята.
— Няма да се измъкнем оттук, нали? — проплака тя.
— Разбира се, че ще се измъкнем, мила…
— Филип… въздухът е на свършване, усещам го.
Не можеше да отрече. Само за последните минути въздухът беше станал осезаемо по-рядък и на него му беше все по-трудно да си поема дъх.
Помълчаха малко. Лора вече не хлипаше, но главата й продължаваше да е на рамото на Филип.
— Наистина съжалявам — каза тя тихо.
— За какво? — попита той, макар да знаеше точно какво има предвид.
— Знаеш за какво говоря, Филип. Не е нужно да обяснявам, не и на теб.
Той не отговори.
Лора вдигна глава от гърдите му.
— Аз… аз просто реших, че така е най-правилно за момента. Мислех, че нямаме бъдеще заедно. Сгреших. Трябваше да остана. Трябваше да се омъжа за теб.
Филип не знаеше как да реагира. Дни наред двамата с Лора се занимаваха да разнищят загадката на убийствата, а сега бяха и заклещени в тази воняща дупка под Бодлеанската библиотека. Но това не попречи на старите чувства да го връхлетят отново. Вече почти двадесет години се опитваше да ги стаи в себе си и в повечето случаи, както сам се убеждаваше, успяваше. Но всеки път, когато Лора идваше в Англия или пък той ходеше в Ню Йорк, старите рани отново се отваряха. Мразеше това усещане, но от друга страна, не можеше да си представи живота, без да вижда Лора и Джо при всеки удобен случай. За миг остана без думи. Какво можеше да каже?
Гледаше Лора. На слабата светлина от фенера виждаше следите от сълзите й и разтеклата се спирала. После, изведнъж, устните й се впиха в неговите и той усети как тя се разтапя в обятията му, как косата й гали бузата му… тялото му попиваше топлината й. Това познато усещане му беше липсвало толкова много. И изведнъж, пак така внезапно, тя се отдръпна от него и двамата се погледнаха в очите.
— Какво… — почна той.
— Само исках да ти открадна въздуха.
Филип се разсмя.
— Ами дай пак.
Тя докосна с пръст устните му и се усмихна. После отново го целуна.
Миг по-късно, почти без да откъсва устни от неговите, възкликна:
— Това трябва да е!
И бързо отиде при буквите, клекна и започна да ги натиска. Натискаше ги почти светкавично, стигна до буквата М на UNICUM, дръпна ръката си за миг и натисна и нея с триумфален жест. Филип неволно се подсмихна.
Няколко дълги, мъчителни мига минаха в очакване. После се чу слабо проскърцване, последвано от друг стържещ звук в стената срещу първоначалния вход. След още няколко мига, изпълнени с бясно сърцебиене, се появи процеп — два огромни каменни блока започнаха бавно да се плъзгат нагоре и да потъват в невидими ниши в тавана. Филип грабна раницата и двамата с Лора светкавично пропълзяха през отвора.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, 22:45
Мънро затвори и в същия миг на вратата се почука. Той беше така потресен от току-що чутото, че му трябваха няколко секунди да осъзнае, че полицай Стийв Грийн е влязъл в кабинета му и стои до бюрото.
— Това пристигна преди час, сър. Чатуин моли за извинение… просто забравил за него… знаете, тежка нощ… току-що ми го даде… Изглежда, е донесено от куриер.
На плика пишеше: „Главен инспектор Мънро, Полицейско управление, Оксфорд“. Отдолу, с червени букви, пишеше: „СПЕШНО“. Мънро въздъхна и поклати глава. След това отвори плика. Вътре имаше един-единствен лист с множество преплитащи се линии, нещо подобно на сложна електронна схема. До рисунката имаше някакви латински думи и странно изглеждащи символи. Мънро започна да чете придружаващия текст — той поне беше написан на английски.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, 23:10
— Как се сети? — попита Филип.
— Всъщност беше очевидно… Злато.
— Дали ще е възможно да си малко по-обстойна?
— Aurum, латинската дума за злато. Скрита е в загадъчното изречение на пазителите. ALUMNUS AMAS SEMPER UNICUM TUA DEUS. А и U в „ALUMNUS“, R в „SEMPER“ и U и M в „UNICUM“.
— Ти си гений, Лора — каза Филип.
— Знам.
— Значи умът ти не е спирал да работи върху задачата? Въпреки онова, което…
— Е, аз съм жена, мога да върша няколко неща едновременно — отвърна тя с усмивка.
На двадесетина метра пред тях имаше врата. Беше открехната и в коридора се процеждаше лъч светлина.
Отидоха до нея и надникнаха.
Помещението бе осветено от полилей със свещи, окачен под куполовидния таван. В дъното имаше огромна златна пентаграма. Беше поне два метра в диаметър и беше поставена на подиум близо до стената. Вдясно от пентаграмата имаше стъклена врата. Приличаше на огромен хладилник със заскрежена витрина.