Равноденствие

Адептът реагира бързо, но Джо и Том бяха по-бързи. Скочиха от дивана, Джо изпищя и се хвърли зад Том, който вече държеше бухалка за крикет. Адептът не се поколеба. Хвърли се право към тях със скалпела напред. Том и Джо отстъпиха към стената. Джо беше пребледняла като мъртвец. Том отчаяно се опитваше да запази самообладание и замахна силно към Адепта. Не улучи. Джо отново изпищя и го дръпна за ризата, тя се скъса. Започнаха да отстъпват към вратата. Адептът изсумтя и отново се хвърли към тях. Том пак замахна с бухалката и този път успя да го фрасне по ръката. Убиецът изви от болка и изпусна скалпела.

Това даде на Джо и Том секунда преднина и те се втурнаха към вестибюла. Джо хвана дръжката на входната врата и я дръпна. Беше заключена.

— Горе! — извика Том и я бутна пред себе си.

Той тръгна гърбом към стълбата точно когато Адептът излезе от дневната. Сега държеше скалпела в лявата си ръка. Дясната висеше отпусната до тялото му. Том успя да зърне лицето му зад плексигласовия визьор. Очите му бяха безизразни черни кръгове, а лицето — призрачна восъчна маска.

Джо вече беше до стълбите. Хукна нагоре. Том отново замахна към Адепта, но той ловко избягна бухалката и тя се удари първо в парапета, а после и в стената, олющи парче мазилка.

— В спалнята — извика Том, когато двамата с Джо стигнаха площадката.

Адептът беше почти до него и Том отново замахна. Бухалката закачи убиеца по рамото, но леко, и това дори не го забави. Том замахна пак. Не улучи. Бухалката влезе между две пръчки на парапета и той я изпусна. В милисекундата, преди да хукне нагоре, Том отново погледна Адепта в очите. Единственото, което видя в тях, беше собствената си смърт.

Хукна след Джо. Тя тъкмо се шмугваше в спалнята. Том беше бърз, но преследвачът му беше само на крачка след него. Джо тресна вратата в мига, когато Том се втурна вътре, но Адептът веднага я блъсна с цялата си сила.

— Заключи! — викна Том и подпря вратата с рамо. Джо превъртя ключа. Трепереше цялата и гледаше диво.

Адептът заблъска по вратата с невероятна сила. Една от дъските се разцепи. Джо изпищя.

— Бягай през прозореца — извика Том. — Бягай… скачай… махай се оттук!

— Но…

— Бягай!

Джо се опита да отвори прозореца, но ръцете не я слушаха. Обезумяла от ужас, тя успя да завърти дръжката точно когато една ръка в ръкавица се мушна през разцепената дъска и посегна към ключа. Том грабна най-близкото, което му беше подръка — една тежка стъклена ваза, и я стовари с всичка сила върху пръстите на Адепта. От другата страна на вратата се чу пъшкане и ръката се отдръпна.

Том заотстъпва гърбом към прозореца… и в този момент вратата отхвърча от пантите, избита с яростен ритник. Адептът знаеше, че е изпуснал момента — астрологичната конфигурация се беше променила, — но пък вече го движеше само жаждата за кръв. Той се хвърли към двамата младежи.