Равноденствие

Лайтман го удостои с ледена усмивка. Но Лора долови, че непроницаемата му броня от увереност вече не е толкова лъскава.

— Ех, тази самоувереност на младостта — каза Лайтман. — Как да не й се възхити човек! Но мисля, че малко си закъснял, момчето ми. Разбира се, не можеше да ни спреш по-рано, нали? Нямаше за какво да се хванеш. Джулиъс е много старателен, изпипва си нещата. Какво щяха да си помислят шефовете ти, ако им представеше една абсурдна история, в която главният библиотекар, междувременно загадъчно изчезнал, е всъщност водач на група окултисти, които се канят да призоват Тъмните сили с някакъв зловещ ритуал? Докато ние си говорим тук, Джулиъс се подготвя да прибере и последния орган.

Без да каже нищо, Бриджис свали ръцете си.

— Не, не, по-добре ги дръж вдигнати — каза Лайтман грубо и махна с пистолета.

Бриджис се подчини.

— Още нещо — добави Лайтман, като хвърли бърз поглед към Лора и Филип. — Може би си мислите, че съм крехък старец, но по-добре не се опитвайте да ме надвиете. Аз съм отличен стрелец и доста по-ловък, отколкото може би изглеждам.

Пое си дълбоко дъх и добави:

— Ще ви помоля, и тримата, да седнете ето там, благодаря. — И посочи пентаграмата с пистолета.

— Джеймс, не смяташ ли, че вече прекали? — каза Лора.

— Нищо не си разбрала, нали, Лора? — отвърна Лайтман. — Това не е игра. Всичко е напълно сериозно. Прекарах последните десет години от живота си в подготовка на този тъй деликатен процес и тази вечер е неговата върхова точка, завършекът на тази усилена работа. Няма да ви позволя да ми попречите. Моля, направете каквото ви казах.

— Не мога да повярвам, че си способен на такова нещо! — изсъска Лора.

Филип я хвана за лакътя и Лайтман подкара тримата към подиума, върху който стоеше пентаграмата. На пода имаше кутия с инструменти. Лайтман вдигна капака. Вътре имаше тръбен ключ, няколко отвертки, гаечни ключове, болтове и гайки, и ролка сива лепенка. Той взе лепенката и я подаде на Лора.

— Завържи им китките за пентаграмата. Вие двамата, сядайте долу — обърна се той към двамата мъже.

После опря дулото на пистолета в гърба на Бриджис и го побутна, така че той да го усети между лопатките си.

Филип свали раницата и я остави наблизо, преди да седне на каменния под. Лайтман мина зад пентаграмата, продължаваше да ги държи на мушка. Ритна раницата на Филип по пода, без да изпуска от очи Лора, която клекна и започна да омотава лепенката около китките на Филип. Когато свърши и тръгна към Бриджис, Лайтман провери работата й.

— А сега седни и ти, ако обичаш — каза й, когато тя привърши с връзването и на Бриджис.

И за секунди омота с лепенката и нейните китки към пентаграмата.

— Така, а сега да се залавям за работа.

Лора се извърна с отвращение.

— Само си губиш времето — каза Бриджис с тих, но властен глас.