Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Алисия се усмихна и стисна топките му.
— Сигурна съм, че един толкова надарен мъж може да нагласи някой нещастен случай. Фиц, просто не мога да повярвам, че толкова дълго си го оставил да живее. Линкс те мрази. Аз съм сигурна, че той би те убил при първа възможност.
Мисълта за убийство не бе нова за Фиц-Уорън, така че семената на Алисия попаднаха в благодатна почва. Междувременно трябваше да отиде при баща си в Единбург.
— Губернаторът навярно постоянно изпраща доклади до краля. Нямаше да бъде трудно да добави някои намеци, че Линкс де Уорън заговорничи срещу короната заедно с Робърт Брус.
— Събери си багажа, Алисия, утре напускаме това миризливо блато!
В Дъмфрис бе приказно тихо. Пухкавият сняг преобрази долините и планините и замени пурпурните багри с бяло. Марджори де Уорън и Елизабет де Бърг приеха поканата на семейство Брус да се присъединят към празненствата в Локмабън, които продължиха четири дни, но Джейн остана в Дъмфрис, защото поради напредналата бременност не искаше да рискува с езда.
Една седмица след като се върнаха, жените се бяха събрали пред огнището в стаята на Джейн. През последните дни край нея непрекъснато се въртяха хора, тъй като часът на раждането наближаваше. Джудит, съпругата на брат й, заедно с две шивачки й помагаха да шие дрешки за бебето. Джори и Елизабет също се включиха в тази работа, макар че резултатът от усилията им предизвика смях и незлобливи закачки от страна на другите жени.
От време на време Джейн се изправяше на крака и слагаше ръка на гърба си, за да успокои тъпата болка, която се появяваше, ако твърде дълго се заседи на едно място. Сега спря пред високия прозорец, вгледа се навън и от устните й се изтръгна слаб вик.
Джори скочи и изтича при нея.
— Време ли е вече?
— Не, не. — Джейн посочи навън, където върху искрящата белота се открояваха тъмните фигури на ездачи. — Това е Линкс!
— Откъде знаеш? Те са твърде далеч.
— Може би по начина, по който седи на коня си; никога не бих го сбъркала с друг мъж.
— Е, време беше този безчувствен дявол да се върне. Ще му дам да се разбере!
Джейн се усмихна на Джори.
— Но нали тъкмо ти ми каза, че един мъж обича да бъде топло посрещнат? Не беше ли ти тази, която твърдеше, че мъжете мразят свадливите и вечно мърморещи жени?
— Да не би наистина да обръщаш внимание на всичко, което казвам?
— Аз си записвам всяка дума в дневника — обади се младата Елизабет де Бърг.
Джейн имаше достатъчно време, за да слезе в залата. Знаеше, че Линкс и хората му първо ще се погрижат за конете, преди да потърсят гостоприемната топлина па замъка.
Когато мъжете нахлуха, изтупвайки снега от ботушите и раменете си, жените вече ги очакваха.
— Добре дошли у дома — приветстваха ги те в един глас и бяха възнаградени с широки усмивки.
Линкс премести погледа си от Джори към Джейн.
— Съжалявам, че не бях тук за Коледа и за Нова година.
Джори отвори уста и останалите жени затаиха дъх.
— Не се притеснявай, поне си тук, за да отпразнуваме Богоявление. — Дамите въздъхнаха шумно и се засмяха.
— Не виждам нищо смешно, но е дяволски добре да те посрещнат със смях. — Линкс хвана ръцете на Джейн и я огледа от глава до пети. — Добре ли си?
— Много добре! Благодаря, милорд.
— Честита Нова година, Джейн. Донесох люлка от Единбург. С рози и магарешки бодли. Само почакай да я видиш.
— Видяхме, че товарните коне се огъват под торби е подаръци — дяволито се обади Джори, — така че решихме да ти простим…
— Те всички са за Джейн… Съжалявам, Минкс — под разни я той, макар да знаеше, че не може да заблуди сестра си. Докато стоеше в залата, заобиколен от засмените жени, Линкс бе обзет от някакво предчувствие, примесено със страх, от което не можеше да се отърси. Сега, след като видя Джейн, вече знаеше, че детето скоро ще се роди.
Отново бе разкъсван от желанието да прекара вечерта е хората си в залата и да ги подготви за това, което пред стои, но в същото време му се искаше да бъде с Джейн и нероденото си дете.
— Тази вечер ще се присъедините ли към мен в залата, милейди?
Джейн се изчерви и поклати глава.
— Ще привличам всички погледи. Ще се чувствам по-удобно в стаята си.
— Най-много от всичко искам да се чувстваш удобно. Мога ли да дойда при теб, след като поговоря с хората си? — Искаше да й зададе стотици въпроси. Стисна ръце в юмруци, тъй като едва се сдържаше да не ги сложи върху корема й, за да почувства и нея, и детето. Но знаеше, че Джейн е твърде срамежлива и затова не биваше да прави нищо пред другите.
— Елате когато пожелаете, милорд — тихо промълви тя се запъти към стълбите.