Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Трябва ми гърба ти — прошепна Джейн.
Той послушно се обърна на една страна. Тя се приближи към него, обви лявата си ръка около гърдите му и пъхна левия си крак между краката му, така че бебето се опря на широкия му гръб. Почувства се удобно и сигурно. Затвори очи и скоро заспа.
Линкс, който знаеше, че детето му е напълно защитено, изпита дълбоко задоволство. Когато разбра, че Джейн е заспала, той се отпусна и също потъна в сън, усещайки как бебето от време на време рита гърба му.
Събуди се рязко. Не знаеше колко дълго е спал. Джейн се опитваше да се надигне и тихичко пъшкаше. Стаята бе потънала в мрак. Линкс стана и запали свещта върху нощната масичка.
— Бебето ли? Стой спокойно, ще доведа някого. — Скочи и се спусна към вратата, но думите й го спряха.
— Не, моля те, не вдигай замъка на крак, Линкс.
Младият мъж се върна до леглото и прокара ръка през разрошената си коса.
— Помислих, че раждането е започнало.
Джейн го хвана за ръката.
— Това е едва началото. Струва ми се, че едва минава полунощ, а бебето няма да се роди преди зазоряване.
Линкс тревожно я погледна.
— Не искаш ли да повикам акушерката? Или някоя от жените? Кажи ми какво искаш.
— Искам само теб. Засега.
Той пое дълбоко дъх. Каквото и да искаше Джейн в този миг, щеше да го получи.
— Скъпа, кажи ми какво трябва да направя.
— Да останеш при мен, да ми говориш и да ми помогнеш да преживея тъмните часове на нощта.
Той взе робата й, изтъкана от мека овча вълна, уви я около нея и й помогна да стане от леглото. Отведе я до огнището, придърпа голямото кресло и я настани в скута си. После отметна нежно един кичур от челото й.
— Страх ли те е?
Бъдещата майка погледна в зелените му очи и разбра, че ако признае истината, той ще изпадне в паника. Страхът заплашваше да я погълне. Обаче в никакъв случаи не биваше да го предава и на Линкс. Със своята женска мъдрост осъзна, че сега двамата трябва взаимно да ги дават сила.
— Как бих могла да се страхувам, когато ти ме държиш? — усмихна се тя.
Той притегли главата й към рамото си и я погали. Усети как тялото й се вцепени, когато болката го проряза като остър нож. После Джейн прошепна:
— Говори ми.
— Прочете ли писмото, което ти изпратих? — Каза първото, което му хрумна. Почувства нуждата да бъде докрай искрен с нея и добави: — Скъсах първите три, които написах… бяха пълни само със заповеди.
Джейн също не искаше да има повече тайни помежду им.
— Аз не мога да чета, но Джори обеща да ме научи. Сложих писмото ти под възглавницата си.
Линкс се засмя, като си припомни мъките с проклетото писмо.
— До деветгодишен и аз не можех да чета. Интересуваха ме само коне, мечове и бойни умения. Тогава Джон де Уорън ми каза, че няма да стана негов оръженосец, ако не чета. Много бързо се научих.
Говори й с часове. Всеки път, когато Джейн се сковаваше от болка, той продължаваше да й говори, прикривайки собствения си страх. На всеки час разтриваше гърба и масажираше ходилата й. Наля й безброй чаши с вода.
И през цялото време не спираше да разказва. По едно време му се прииска да й сподели за първия си брак и за трудностите, които бяха преживели с покойната си съпруга, ала осъзна, че не е нито мястото, нито времето за подобни откровения. Вместо това я попита дали е решила как ще нарече детето. Джейн отвърна, че ако е момиче, иска да се казва Джори, а ако е момче, Линкълн.
На сутринта контракциите зачестиха и Линкс си отдъхна, когато влезе Тафи със закуската. Младият оръженосец веднага разбра какво става и хукна да съобщи на лейди Марджори. Скоро стаята се изпълни с жени. Пристигна акушерката на замъка, а Елизабет де Бърг доведе Моли и Маги, които също бяха опитни в тези неща. Появи се Джудит Лесли, а след нея и Мери, сестрата на Джейн. И двете бяха родили само преди няколко месеца.
Ирландката Моли не одобряваше присъствието на мъж по време на раждане.
— Джейн е дребна, а бебето е огромно. Ето какво означава едно раждане!
Линкс ужасено се вкопчи в Джудит.
— Не може ли да й дадеш нещо, което да облекчи болката?
Джудит безпомощно поклати глава.
— Само Магота знае кои билки намаляват болката.
Джейн помоли нещо Джори. Тя отиде до гардероба й и донесе някакво черно кадифе. Джейн го притисна до гърдите си и затвори очи.
— Но това е моят халат — объркано рече Линкс.
Джейн отвори очи и промърмори:
— Успокоява ме.
В гърлото му се надигна буца. Та именно той бе причината за тези неимоверни страдания. Тогава Джейн сграбчи ръката му. Разбра, че иска да му каже нещо. Отпусна се на колене и доближи глава до безкръвните и устни.