Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Линкс, моля те, върви си… Не мога да викам пред теб.
Той взе двете й ръце, целуна ги, после се изправи и излезе. Не спря, докато не се озова пред къщата на Магота.
Старицата отвори вратата и гневно го изгледа.
— Какво искаш?
Линкс отчаяно се опитваше да измисли как да я омилостиви.
— Дойдох, защото между нас има някои общи неща и трябва да се опитаме да се разберем.
— Между нас никога няма да има нищо общо!
— Напротив, има, и то много. И двамата притежаваме огромна гордост, която управлява живота ни, и двамата сме искрено загрижени за Джейн… Помогни да се облекчат мъките й, Магота.
— Щом ражда дете на един нормандец, си заслужава да страда!
Старата вещица бе толкова вироглава, че Линкс изпита желание да я удари. Ала въпреки грубите й думи, той видя, че наистина е разтревожена за внучката си. Реши да се изхитри. Сви рамене и се обърна.
— В замъка има две ирландски акушерки, Джейн ще се оправи и без теб.
Думата „ирландски“ накара старицата да подскочи.
— Ирландки? Та те ще оплескат цялата работа! — изфуча Магота, грабна сандъчето си с билките, мина като хала покрай него и хукна към замъка.
Заради предстоящото раждане, управителят на Дъмфрис нареди да се забавят празненствата. Тъкмо прислужниците и младите пажове щяха да съберат зеленика, бръшлян и вечнозелени клони, за да украсят голямата зала. Джок се съжали над Линкс и през следващите няколко часа се постара постоянно да запълва времето му.
С помощта на Дейвид Лесли, който отговаряше за хранителните запаси, те провериха продуктите, направиха списък на нещата, които трябваше да вземат хората на Линкс и отбелязаха какво ще остане. След това описаха по същия начин и фуража за животните. Въпреки че запасите изглеждаха достатъчно, Линкс уреди да изпратят петима в Карлайл за допълнителни провизии.
Господарят на Дъмфрис знаеше, че времето ще мине по-бързо, ако се съсредоточи в някаква работа, ала мислите му непрекъснато се връщаха към това, което ставаше в Господарската кула. Докато отиваше в оръжейната, му се стори, че чува бебешки плач, но в Дъмфрис това не бе рядкост. Скоро вниманието му бе погълнато от възникналите затруднения, за които му докладва главният оръжейник.
Очевидно някои от оръжията липсваха. Оръжейникът бе предположил, че са в ковачницата за почистване и поправяне, ала не ги откриха. Линкс си отбеляза да не забрави да разпита рицарите си и отиде да поговори с Джеймс и с Алекс Лесли. И двамата изглежда не знаеха нищо за липсващите оръжия.
Докато крачеше безцелно из замъка, бе привлечен от приятния аромат, който се носеше от кухните. Ухаеше на печено месо и сладкиши. Надникна и видя цели волове и елени, забучени на шишове, които се въртяха в огромното огнище. Готвачите пък чистеха дивеч и го приготвяха за утрешното увеселение.
Линкс внезапно се почувства така, сякаш стените на замъка го захлупват и притискат с тежестта си. Горещината от кухните го задушаваше и той изпита нужда от свеж въздух. Затова отиде в конюшните, оседла любимия си кон и препусна на воля. Насочи се към устието на река Нит и продължи по каменистия бряг на залива Солуей. Бе много студено и в малкото пристанище не се виждаха никакви кораби.
Вятърът режеше, но му действаше добре. Линкс поемаше с пълни гърди чистия въздух с мирис на сол и море. Скалите и раковините по плажа бяха покрити с лед. Яздеше бавно, наслаждавайки се на плисъка на вълните и крясъците на чайките. Не искаше да мисли. Озовал се сам под сивото небе и пред разлюляното море, чиято неспокойна повърхност приличаше на състоянието на собствената му душа, изведнъж се почувства омиротворен и спокоен.
Следобедната светлина вече гаснеше, когато се насочи обратно към замъка. Разтри добре коня си, даде му торба овес и влезе. Очакваше новините и в същото време се боеше. Някакви мъже го поздравиха, но никой не му каза нищо.
Знаеше, че сам трябва да отиде при Джейн и да се изправи пред това, което го очакваше зад затворените врати на спалнята й. Велики Боже, дали ще намери смелост? Погледна объркано ръцете си и осъзна, че мирише на кон. Изкачи се по външните стълби към стаята си, питайки се дали решението му да се измие и преоблече не е проява на страх.
Отвори вратата. Томас и Тафи го чакаха. Линкс събра цялата си смелост.
— Къде, по дяволите, бяхте, милорд?
— Питаха за вас още преди два часа — добави Тафи и наля топла вода в дървената вана.
— Детето?!
— Проклети жени! — изруга Томас. — Да не мислите, че ще ни позволят да узнаем нещо? Приличат на сборище от вещици. Знаят, че когато става дума за раждане, те командват, и стават още по-невъзможни! Стиснали са устните си, навирили са големите си носове и ни гледат отгоре, сякаш сме най-нищожните твари!