Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Ти си обсъждал съюз с този Уилям Уолас! — досети се Линкс.
— Умен си! — засмя се Робърт. — Ще го отрека, дори и да ме измъчват до смърт, но ние наистина разгледахме някои… възможности. Ала в крайна сметка се разбра, че Уолас поддържа възстановяването на Бейлиол на трона.
— Предполагам, че не се е стигнало до съюз, но се обзалагам, че си направил някаква сделка с копелето!
— По-скоро се договорихме. Той ме увери, че хората му няма повече да нападат товарни конвои на Брус.
— Но той е нападнал управителя на Пърси!
Робърт сви рамене.
— Аз бях управител на Еър, но кралят реши, че е по мъдро да го даде на Пърси. — Повдигна подигравателно вежди и се приведе. — Не ме интересува какво ще направи Уолас на Пърси, след като не закача мен и хората ми.
— От години се носят слухове, че си сключил таен съюз с някои графове, които ще те качат на трона, когато му дойде времето.
— Това се отнасяше за дядо ми и баща ми. Графовете сменят съюзниците си по-често, отколкото ние долните си дрехи. Вярвам много повече на теб, приятелю, отколкото на всички графове в Шотландия.
На следващия ден Робърт Брус се върна в Анандейл, но Линкс остана в Единбург Касъл по молба на Джон де Уорън. Въпреки че чичо му разполагаше със стотици писари и помощници, беше явно, че се нуждае и от неговата помощ. Преди да се заемат с работа, Линкс реши да се изясни с Джон.
— Възложил ли си на Фиц-Уорън да следи мен и Брус?
Джон го изгледа слисано.
— Не! Как ти хрумна подобно нещо? Последното, което искам, е вражда между вас двамата. — Всъщност Джон бе изпратил Фиц-Уорън в Тортуолд, за да се отърве от него. Младият разбойник само се перчеше наляво-надясно из Единбург и му причиняваше само неприятности. — След като дадох на теб Дъмфрис, реших, че ще е справедливо Фиц да получи Тортуолд.
— Той е купчина камъни в сравнение с Дъмфрис, но не това е важното. — Линкс искаше да каже на Джон за зверствата, но знаеше, че Фиц-Уорън лесно ще оправдае всички убийства със задачата на гарнизона да обуздава тези, които подклаждат размирици. — Защо си използвал един от офицерите му като пратеник до мен?
— Фиц каза, че искал да отнесе някои лични писма до Дъмфрис.
— Не желая да се меси в делата ми. Предпочитам да използвам собствени куриери — отсече Линкс.
— По дяволите, защо винаги между вас двамата трябва да има такава дребнава ревност? Съвсем естествено е Фиц да завижда, защото ти ще наследиш графската титула и именията ми, но не очаквах подобно нещо от теб. Познавам недостатъците му и ще те помоля да се отнасяш снизходително към тях. Заради мен изгладете разногласията си.
Ти нямаш представа какво представлява той, помисли си Линкс. Смяташ, че е просто един слаб и завистлив човек, но аз разпознавам дявола, когато го видя.
Раменете на Джон обаче изглеждаха уморени от новите отговорности, които се бяха стоварили на гърба му. Затова Линкс не каза нищо.
— Получил съм съобщения от всички краища на Шотландия и още не съм ги отворил — въздъхна тежко Джон. — Не се съмнявам, че във всички се докладва за някакви неприятности.
— Аз ще ги прегледам, ще ги разпределя и ще отбележа в кои области има нередности — предложи Линкс. — Имам и добри новини за теб, Джон. Най-после ще стана баща!
— Е, поздравления, Линкс! Това ме прави щастлив. Ожени ли се вече?
— Не още. Може би ще направим сватбата по Коледа.
Но Коледа наближаваше, а Линкс все повече губеше надежда, че ще си бъде за празниците в Дъмфрис. От Скун се получиха толкова много оплаквания, засягащи новия съдия Уилям Ормсби, така че трябваше да замине и да провери как стоят нещата.
Оказа се, че оплакванията са основателни. Ормсби измъкваше пари чрез изнудване от всеки шотландец в радиус от сто мили. Ако някой не платеше, го обявяваха извън закона.
Линкс трябваше да изложи фактите пред губернатора.
Междувременно Уилям Уолас разбуждаше недоволството из цяла Шотландия. Към редиците му всеки ден се присъединяваха все нови и нови доброволци. Управителят на Ланарк, Уилям Хеселриг, който безмилостно смазваше всеки бунт, бе убит от Уолас, а главната квартира на англичаните бе разрушена.
Линкс изпрати лейтенант Монтгомъри в Дъмфрис, за да доведе още от хората му. Изпрати също и писма до сестра си Марджори, Джейн и до управителя си, в които им обясняваше защо не може да си дойде за Коледа и обещаваше, че ще организира голямо празненство за Нова година, какъвто бе обичаят в Шотландия.