Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Алисия се вцепени. Знаеше, че това е краят.
— Забременявала ли си?
Тя се сви, сякаш я бе ударил и избъбри:
— Да, Линкс, но го загубих. Не ти казах, защото знаех колко много искаш дете.
— Значи е истина! — Пламъкът в зелените му очи се превърна в лед.
— Проклета да е Марджори де Уорън! Да изгори в Ада дано! — извика Алисия.
— Мадам, вие сте тази, която ще гори в Ада! — Погледна към сандъците, пълни с вещи, които той й бе подарил. — Ще се погрижа да ви осигуря ескорт до Единбург, или Англия, или където решите да отидете.
Алисия остана втренчена в затворената врата. Страните й пламтяха от унижение. Той бе сложил край на връзката им! Как се осмеляваше да си мисли, че може да го направи просто така? В гърдите й се надигна бясно желание да унищожи този надменен мъж, когото някога бе намирала за толкова привлекателен. Няма да замине нито за Единбург, нито за Англия. Ще отиде при Фиц-Уорън в Тортуолд.
— Ще те унищожа — закле се Алисия, — и за целта ще използвам собствения ти братовчед!
Марджори настоя Джейн да си легне.
— Преживя толкова тежка утрин!
— Но аз не съм болна.
— Въпреки това трябва да почиваш. Много си бледа. Ако искаш, ще остана при теб — предложи Джори.
— Ще вдигна краката си и ще изрисувам някой камък отстъпи Джейн.
— О, ще направиш ли един талисман и за мен? Робърт също има. Наистина ли вярваш, че притежава магическа сила?
— Неговият символ е келтски кон, което означава Власт. Вярвам, че талисманът може да закриля, но съдбата на Робърт зависи от самия него.
Джори се вгледа в лицето на приятелката си.
— Можеш ли да кажеш какво ще му се случи? — Бързо допря пръст до устните на Джейн. — Не, не ми казвай… Искам всичко да си остане така, както е сега.
— Колелото на живота се върти, Джори. Нещата се променят. Ще ти нарисувам една божествена двойка, която представлява свещеното единение на женската и мъжка енергия. Ще символизира необходимостта от свобода и разбирателство между двамата партньори, ако искат житейският им път да е богат и изпълнен със смисъл.
— Звучи ми идеално. От край време хората вярват на тайнствената сила на символите. Искаш ли да ти разкажа за фалическите символи на древните римляни, които бяха изобразени върху Стената на Адриан, която Робърт ми показа?
После двете се вглъбиха в рисунката и съвсем старателно избягваха темата за Линкс де Уорън и неприятната разправия. Бяха изминали няколко часа, когато на вратата тихо се почука. Джори отиде да отвори и набързо се извини, за да могат Джейн и брат й да поговорят насаме.
— Зле ли се чувстваш? — загрижено попита Линкс.
— Не… Джори смята, че трябва да почивам. Рисувах й талисман.
Де Уорън се разходи неспокойно напред-назад и отново се върна при Джейн. Явно се чувстваше неудобно от това, което възнамеряваше да каже. Накрая пъхна палци в колана си.
— Повече няма защо да се притесняваш от съперничеството с Алис Болтън. Тя си замина.
Джейн разбра, че това бе всичко, което смяташе да й каже за тази жена.
— Благодаря, че ми повярва. — Знаеше, че не й вярна напълно. Оправдаваше я просто защото нямаше доказателства за вината й. Бе направил своя избор между нея и Алисия. Но Джейн бе убедена, че дълбоко в сърцето си Линкс де Уорън не вярва на никоя жена.
— Тази сутрин се държах много грубо. — Явно искаше да й се извини. — Аз съм воин, отговарям за цяла армия. Свикнал съм да давам заповеди и те да се изпълняват без въпроси и възражения.
Дали се опитваше да й обясни характера си, или просто й съобщаваше принципите, които ръководеха живота му?
— Аз съм свикнал да бъда свободен…
Пропастта помежду им бе застрашителна. Ако не искаха да стане още по-голяма, трябваше и двамата да от стъпят. Погледът на Джейн бе привлечен от божествената двойка, която рисуваше, и изведнъж се сепна. Изображението символизираше техния съюз. Трябваше да се научат да се разбират и да си вярват.
— Предпочитам да останеш в замъка, а не да се връщаш в предишния си дом.
Джейн бе благодарна, че тонът му не бе заповеднически.
— Ще остана, милорд, и обещавам, че няма да направя нищо непредпазливо, което би могло да навреди на бебето.
И двамата бяха смутени. Но поне вече не се караха.
— Отивам в Единбург, за да се видя с губернатора на Шотландия. Тази раздяла ще ни даде възможност да си починем малко един от друг. Никога не съм възнамерявал да ви карам да се чувствате като затворничка, милейди.
Отново се бяха върнали към официалното поведение. Трябваше да започват всичко отначало.
— Бог да ви пази, лорд де Уорън.