Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Когато Линкс де Уорън пристигна с рицарите си в резиденцията на губернатора в Единбург Касъл, изненадващо узна, че Робърт Брус вече е в замъка. Доложиха за пристигането му и го поканиха да се присъедини. Само един поглед към Брус му бе достатъчен, за да разбере, че приятелят му е ядосан.
Джон де Уорън уморено му подаде ръце.
— Имам достатъчно неприятности, Линкс. Ако си дошъл да ми докладваш за още, току-виж съм се изкушил да убия пратеника.
— Кралят е освободил Комин — изръмжа Брус.
Джон де Уорън обясни обстоятелствата.
— Когато получих съобщението ти, че Андрю Мъри е избягал, той вече е подготвял бунт на север. Едуард е освободил Комин при условие, че ще потуши бунта и ще запази мира.
— За Бога, Мъри е роднина на Комин! — изруга Брус.
— Тъкмо затова Едуард го е избрал — изтъкна Джон.
— Двамата са много близки — възрази Брус. — Комин иска трона на Шотландия за себе си!
— И той не е единственият. — Джон де Уорън многозначително погледна към Робърт.
Линкс разтри брадичката си.
— Мисля, че Комин е убедил Едуард, че не е безопасно да дава прекалена свобода на Брус в Шотландия. Изтъкнал е, че твоята сила ще нарасне много, освен ако Комин не попречи. Това е любимата игра на Едуард — да насъска благородниците един срещу друг. Така спокойно ще може да си отплува за Франция.
— Вървете по дяволите и двамата! Нещата, които каза за краля, граничат с предателство — предупредително из рече Джон. — Не знам какво очаквате от мен, но аз не мога и не желая да се противопоставям на неговите заповеди.
— Искам да се изпрати официално оплакване до Едуард Плантагенет. На Комин не бива да се дава такава свобода на север. Графовете на Атол и Файф трябва да бъдат посочени за негови надзиратели.
— Предложението ти е много уместно; ще го предам на краля — неохотно се съгласи Джон.
— И другаде ли има неприятности? — обърна се Линкс към чичо си.
— Чувал ли е някой от вас за Уилям Уолас?
Брус и Линкс поклатиха отрицателно глави.
— Тук имам един доклад от Хенри Пърси, че този Уолас и банда главорези са нападнали и убили управителя на Пърси на пазара в Еър. Има заповед за арестуването му, но още не са го открили. — Джон де Уорън размаха доклада от управителя на друго графство. — Нападнали са и укрепената кула в Ланарк!
— Кой е той? — попита Линкс.
— Никой! Няма никакви земи, никакви титли!
— Не ми се иска да ви изтъквам очевидното — обади се Линкс, — но когато човек няма какво да губи, се превръща в опасен враг.
Джон де Уорън изглеждаше смутен.
— След като Едуард замине на похода във Франция, повечето от шотландските водачи ще са му се заклели във вярност, армиите им ще бъдат разпуснати, а във всяка по-голяма крепост ще бъде настанен английски гарнизон. Бях убеден, че каузата им е обречена на неуспех.
— Никога не подценявайте шотландците — нехайно заяви Робърт Брус.
Линкс де Уорън усети предупреждение в думите на приятеля си.
— Отпред е пълно с просители, а и съм затънал в море от документи. Може ли да поговорим по-късно? — помоли Джон де Уорън.
Линкс бе загрижен за чичо си. За по-малко от два месеца се бе състарил поне с десет години. Очевидно много по-добре се справяше на бойното поле.
Робърт и Линкс излязоха през страничната врата и в момента, в който останаха сами, Брус рече:
— Да отидем да хапнем някъде. Ще ти разкажа за Уилям Уолас.
Линкс повдигна вежди.
— Нали никога не си чувал за него?
— Излъгах. От известно време познавам този враг на краля.
Глава 21
Робърт Брус пресуши чашата с бира и избърса устните си.
— Знаех, че рано или късно змията ще изскочи и заложих капан. Когато конвоят с продоволствията потегли от Карлайл по западния път, очаквах да бъде нападнат преди Глазгоу. Не се излъгах. Товарните коне бяха отмъкнати при Еър от един дързък момък. Уилям Уолас.
— Не си го убил, нито си го заловил. Какво тогава направи? — остро попита Линкс. Не се заблуждаваше, че Робърт Брус щеше да стори това, което е изгодно за него самия, а не за короната.
— Изслушах го, огледах го и го прецених.
— И какво е заключението ти?
— Уолас е огромен. Гигант! Ти си дяволски висок кучи син, но той е над метър и деветдесет. Има рунтави вежди с цвят на узряла пшеница, а под тях те гледат фанатични бледи очи. У него има нещо диво и първично, кръвожадна жестокост, която граничи с лудостта. Въоръжен е с огромен двуостър меч и си служи с него, сякаш е продължение на ръката му.
Брус поиска още бира.
— От друга страна, не вярвам, че делото му ще успее. Той може и да е водач на селяните, овчарите и престъпниците, но благородниците и вождовете на влиятелните кланове никога няма да приемат водачеството му. Те се радват на собствената си мощ, сами избират кога и къде ще се бият и не приемат заповеди от никого.