Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Ръката й неволно бе уловила дръжката на кинжала, но в следващия миг осъзна, че погледът му не значи нищо. За него и тя бе като останалите хора — същество без значение, пионка в чужда игра. Арогантност. Ето слабата брънка, която бе позволила на хората от нейната планета да надвият аирлианците. И все пак се разтревожи, че я бе сварил неподготвена.
Моргана последва Мордред надолу по хълма, където го заобиколиха останалите Водачи. Срещата бе приключила безрезултатно. Войната не беше избегната. Тя знаеше, че Гуалкмай вече се готви за предстоящата битка.
Война. Моргана неволно потрепери. Защо винаги се стигаше до кръвопролития?
Африка
„Хищният нокът“ летеше над източното крайбрежие на Африка. В предварително зададения момент от долната му част се отдели една спускателна капсула и „нокътят“ се издигна обратно. Триметровата капсула полетя право надолу, но когато достигна височина двеста метра, в задния й край се разтвориха спирачни панели, наподобяващи цветчета. Капсулата забави падането си и се блъсна в земята с приглушен тътен. Предният й край се отвори и отвътре излезе аирлианец, въоръжен с копие.
Той се отдалечи от капсулата, извади черна сфера и натисна един хексагон. Капсулата започна да се разпада и скоро от нея не остана и следа. Аирлианецът се завъртя бавно, оглеждайки околната местност. Намираше се в центъра на огромен кратер с диаметър над двайсет километра, който се издигаше на около две хиляди и двеста метра над земята. Това бяха останките от единия връх близнак на планината Килиманджаро, вторият се намираше около двеста километра на изток.
Теренът се състоеше предимно от просторни равнини, обрасли с висока трева. В центъра му синееше голямо плитко езеро.
Аирлианецът вдигна черната сфера и надникна с котешките си очи в миниатюрното й екранче. Докато изучаваше информацията, която се изписваше там, изобщо не си даваше сметка, че той самият е обект на наблюдение. Снижаването на „хищния нокът“ и изстрелването на капсулата не бяха останали незабелязани.
Аирлианецът откри онова, което търсеше — върху екранчето заблестя оранжева точка, когато се извърна към езерото. Той тръгна към водата и забеляза, че оранжевата точка става червена и сияе все по-ярко. Точно преди да навлезе в крайбрежните води, огромен воден мехур изплува в средата на езерото. Той спря и вдигна над себе си копието.
От водата изникнаха двама — мъж и жена. Имаха съвсем човешки вид, но и техните очи, като тези на аирлианеца, бяха издължени и червеникави. И двамата държаха копия като неговото. Те излязоха на брега и спряха на около пет метра.
Съществото ги заговори на своя роден език:
— Вие ли сте отговорни за онова, което се случи с Граала и Главния ключ?
— Не — отвърна жената. — Хората са замесени в това. Артад прати своята Сянка да прибере двата предмета.
— Там е и Сянката на Аспасия — рече аирлианецът. — Но никой от тях още не си е изпълнил задачата.
— Защо си тук? — попита го жената.
— За да възстановя нарушеното Примирие, което вие веднъж вече се опитахте да нарушите и да построите предавателя.
— Вече не вярвате ли на вашата Сянка? — попита жената.
— Артад вярва ли на своята?
— Сянката на Артад е само отпечатък — отвърна жената.
Аирлианецът обмисли тази информация.
— И каква е вашата задача?
— Същата като твоята. Да възстановим равновесието.
Невидимо за участниците в този разговор, едно същество наблюдаваше срещата и същевременно се прокрадваше към езерото.
— Бихме могли да работим заедно… — поде аирлианецът, но млъкна, когато забеляза, че жената не го слуша, а с изумление гледа над рамото му.
Аирлианецът се извъртя рязко и животното, което летеше към него, се наниза на острието на копието. Но туловището му продължи напред под инерцията на скока и грамадните му нокти разпориха гърдите на чуждоземеца.
— Ключът… — проговори за първи път мъжът от езерото и посочи с копието си затъкнатия в колана на падналия аирлианец скиптър.
Жената се поколеба. Скиптърът можеше да им осигури достъп до Архиварната. Граалът и Екскалибур не бяха там, но без камъните Граалът оставаше безполезен. Ако вземат ключа и намерят камъните… Разтърси глава, за да прогони тази мисъл. Те бяха Онези, които чакат. Живееха, за да служат на Артад, и очакваха неговото завръщане. И тогава щяха да получат своята награда.
Тя се надвеси над аирлианеца и огледа раната му. Котешките му очи я следяха отблизо. Жената отново се поколеба, сетне протегна ръце и притисна кървящите й краища, опитвайки се да забави изтичащата кръв.