Зона 51: Легендата

Гауейн и Моргана станаха свидетели на най-интересното събитие от хиляди години насам. Тайната среща между Артур и Мордред трябваше да се състои на едно хълмче насред гъста гора в югозападна Англия.

Артур се приближи от север, заобиколен от дванадесетте си най-приближени рицари, между които и Гауейн. До него яздеше Мерлин. С Мордред вървяха само четирима Водачи и Моргана. Изкатериха се на хълма и когато спряха едни срещу други, само два метра деляха Артур от Мордред. И двете свити се скупчиха около господарите си, оглеждайки с нескрита подозрителност противника.

Мордред заговори пръв.

— Ти ли се наричаш Артур?

Другата Сянка кимна, но не отговори.

Мордред изгледа препасания на пояса му меч.

— Виждам, че Екскалибур е у теб. Притежаваш ли и Граала?

Артур не отговори и по устните на Мордред се плъзна зла усмивка.

— Не е у теб, значи. Дочух, че си пратил рицари да го търсят. — Той отмести поглед към Мерлин. — Чух също и за Наблюдателя, който забъркал тази каша.

Артур най-сетне проговори.

— Граалът и мечът трябва да бъдат върнати в Архиварната.

— Тогава защо не го направиш? — попита Мордред.

— Защото ти си тук — отвърна Артур.

— И трябва да се справиш с мен, преди да свършиш онова, което ти е било наредено?

Артур положи ръка върху дръжката на Екскалибур.

— Примирието трябва да бъде запазено.

— Защо?

Артур сбърчи вежди.

— Не те разбирам.

— Защо трябва да го правим? Да се бием помежду си? Да връщаме Граала и ключа в Гиза? С каква цел?

— Защото това е наш дълг — отвърна Артур.

Моргана и Гауейн се спогледаха. И двамата бяха изненадани, че Сенките разговарят така открито пред своите подчинени, но това вероятно бе проява на презрението им към хората.

— Дълг? — повтори Мордред и се изсмя.

Артур го стрелна с поглед.

— Ти си Сянката на оногова, който не изпълни дълга си. Нищо чудно, че си наследил отношението му.

— Аспасия изпълни своя дълг — възрази Мордред. — Артад бе този, който действа прибързано.

— Фактите сочат друго — повдигна рамене Артур.

Мордред махна с ръка.

— Това, което трябва да ни води сега, братко мой, е, че ние с теб не сме Артад и Аспасия. Ние сме само техни Сенки. Според теб как ще постъпят с нас, като изтече Примирието?

— Трябва да изпълним дълга си — повтори Артур.

— А дългът към нас самите?

— Ние не съществуваме. Ние сме само Сенки, готови да служим.

Мордред поклати глава.

— Това ти е втълпено от стража. Но е напълно преодолимо. Бих могъл да ти помогна. А вземем ли Граала, край на превъплъщенията.

Лицето на Артур остана безизразно.

— Зная какво си мислиш — продължи Мордред. — Защото аз, всъщност Аспасия, познава Артад от много отдавна. Служил е под негово командване. Какво ще кажеш да използваме Граала? Артад и Аспасия ще бъдат предупредени от стража и ще тръгнат подире ни, но ние няма да сме тук. Ще вземем кораба-майка и ще напуснем това място. Все някъде сред звездите ще си намерим дом.

— Целта на Примирието от Атлантида — заговори Артур, — бе да не се допусне включване на междузвездни двигатели, за да не разбере Древният враг за присъствието ни тук. Тази планета и хората, които я населяват, принадлежат на нашата империя.

— На „нашата“ империя?

— Ще върнем меча и Граала в Архиварната, където им е мястото.

— Ти си глупак! — ядоса се Мордред. — Машина, също като стража.

— Имаш ли нещо друго да кажеш? — спокойно попита Артур.

— Ти решаваш — отвърна Мордред. — Не го забравяй в мига, когато дойда да те убия.

Артур се обърна и се спусна надолу по хълма, следван от Мерлин и Гауейн. Мордред остана на върха, втренчил поглед в краля. Сетне се извърна рязко и забеляза, че Моргана го наблюдава. Той пришпори коня си надолу и едва не я събори.