Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Докато се подпираше на парапета, Моргана разсеяно разглеждаше флотилията от разнокалибрени съдове, която пресичаше спокойните води на Канала. Спомените я отнесоха към нейната родна планета и времето на Революцията. И там, също като на Земята, имаше хора, които следваха сляпо заповедите на аирлианците, и други, които им се противопоставяха. Но нивото на развитие на земляните бе толкова ниско, че едва ли бяха в състояние да възприемат истината за произхода на аирлианците. Как да обясни на тези хора, че аирлианците са дошли от звездите, след като те все още вярваха, че Слънцето се върти около Земята, и нямаха представа за съществуването на други планети? Някои смятаха, че светът е плосък. Дали да не им внуши, че аирлианците са някакви зли демони, или да прибегне до религията и съществуването на Бога, както често правеха самите аирлианци? Гуалкмай често повтаряше, че все още не е време да се казват истини. За Моргана/Донхад, възпитана като истински учен, това премълчаване на истината бе почти непоносимо.
Тя почувства хладни тръпки по гърба и се извърна. Облечен в сияещи доспехи, на кърмата стоеше Мордред, заобиколен от най-верните си рицари. Бяха все Водачи — лесно се различаваха по шарените пера, които красяха шлемовете им. Мордред гледаше право към нея, сякаш четеше мислите й. По устните му се плъзна студена усмивка.
Моргана също го погледна. Мордред вдигна ръка и я подкани да се присъедини към тях.
— Господарю? — рече тя, след като се качи на кърмата.
Наоколо нямаше човеци. Мордред заговори шепнешком, сякаш се боеше да не ги подслушват.
— Искам да направиш нещо веднага след като слезем на сушата.
Моргана чакаше търпеливо.
— Ще отидеш да потърсиш своя шпионин.
— Да, господарю. Ще го попитам…
— Чакай! — спря я Мордред ядосано. — За силата на неговата армия и нейното разположение — това ясно. Но първо и най-важно — искам да ми уредиш тайна среща с крал Артур.
Моргана го погледна изненадано.
— Нека той вземе дузина рицари, а аз ще дойда само с четирима от моите. Така ще се почувства по-сигурен. Трябва да е на някое тайно място, където никой не може да ни види.
Моргана се поколеба, сетне зададе въпроса, който би трябвало да я вълнува като съветник и шпионин.
— Но защо крал Артур би се съгласил на подобна среща?
— За да избегне кръвопролитията. — Лицето на Моргана остана безстрастно, но Мордред изглежда долови изненадата й. — Не ми ли вярваш?
— Господарю, досега не бях забелязала да ви спират каквито и да било кръвопролития.
Той кимна.
— Нека твоят шпионин каже на крал Артур, че двамата с него имаме много общо. Обща история, ако мога така да се изразя. А също и общо бъдеще, което трябва да градим внимателно. Разбираш ли ме?
— Посланието ти е запомнено, господарю.
— Това ми стига засега.
Марс
Стражът, скрит под Сидония на Марс, следеше движението на ключа, откакто бе активиран преди няколко години. През по-голямата част от този период ключът бе прибран в ножницата, но от време на време той излъчваше сигнал, че е освободен от екраниращото й действие. Всичко това бе много смущаващо, тъй като връзката с Главния страж беше прекъсната.
Стражът от планината Синай бе докладвал, че Сянката е заминал да разследва това неочаквано активиране на ключа и възнамерява да го открие и да го върне в Архиварната заедно с Граала, както изискваше Примирието от Атлантида. Но времето течеше, а от Сянката нямаше и вест.
Извънземният компютър анализира всички възможности. Сянката можеше да е убит, а замяната му трябваше да се появи най-рано след три земни години. А би могъл все още да следва предначерталия план, но да се е изправил пред неочаквани трудности. Съществуваше трета възможност — да действа в противоречие с предварителното споразумение и в свой личен интерес.
Компютърът не изпитваше никакви чувства, докато обмисляше всички възможности. Беше създаден да анализира наличната информация и да предприема необходимите действия. Той приключи работа с по едно решение за всяка възможност. Дълбоко под земята, в един тунел, където бяха подредени десетина хибернационни цилиндъра, на пултовете на два от тях премигнаха зелени светлини. Похлупаците им се повдигнаха.