Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Подразбрах, че капитан Род все още мисли, че нашият човек е някой от гостите.
— Да-а, „един от лунатиците в тая лудница“, както се изрази.
— Съгласен ли си?
— Че са лунатици? Абсолютно. Че един от тях е убиецът? Може би.
— А може би не?
— Не съм сигурен. Но не споменавай това на Родригес.
— Има ли предпочитан кандидат?
— Който и да е от наркоманите ще му свърши работа. Вчера разправяше, че Институтът за духовно обновление на Мелъри не е нищо повече от незаконна клиника за богати скапаняци, пристрастени към наркотиците.
— Не виждам връзката.
— Между кое?
— Какво общо има наркоманията с убийството на Марк Мелъри?
Хардуик си дръпна от цигарата за последно, след което замислено метна угарката на влажната земя под плета от бодлива зеленика. Гърни си помисли, че това не е нещо, което е удачно да се прави на местопрестъпление, дори и след като са минали лабораторните техници. Но пък беше точно от нещата, които бе свикнал да наблюдава по време на съвместната им работа преди години. Не бе особено изненадан и от това, че Хардуик отиде до плета да угаси все още тлеещия фас с върха на обувката си. Знаеше, че по този начин си дава време да обмисли какво ще каже — или пък ще премълчи — след малко. Когато изгаси напълно угарката и я зарови добре в почвата, Хардуик проговори:
— Може би няма много общо с убийството, но силно засяга Родригес.
— Имаш ли право да ми кажеш нещо?
— Има дъщеря в Грейстоун.
— Клиниката за душевноболни в Ню Джърси?
— Именно. С трайни увреждания е. Вземала е клубни наркотици — амфетамини и метамфетамини, кокаин. Изпържила си няколко вериги в мозъка и се опитала да убие майка си. Според Родригес всеки друг наркоман по света е отговорен за случилото се с нея. Не използва логика, когато става въпрос за това.
— И смята, че някой наркоман е убил Мелъри?
— Това е отговорът, който иска, затова мисли, че е верният.
Внезапен влажен повей на вятъра помете патиото. Дойде откъм покритата със сняг ливада. Гърни потрепери и пъхна по-дълбоко ръце в джобовете си.
— Мислех, че просто иска да впечатли Клайн.
— Това също. За такъв задник е наистина сложно устроен. Маниак на тема контрол. Малка амбициозна гадина. Изобщо не може да се разчита на него. Нито можеш да му вярваш. Никога не е сигурен. Обсебен е от идеята да накаже всички наркомани. Никак не ти се зарадва, между другото.
— Конкретна причина има ли?
— Не харесва отклонения от обичайната процедура. Не харесва умници. Не понася някой да е по-близък с Клайн от него самия. Кой знае какво още, по дяволите!
— Не звучи като идеална настройка на ума за онзи, който води разследването.
— Аха, кажи нещо за чудесния свят на наказателното право, с което да ме изненадаш! Обаче това, че някой е проклет задник, не значи непременно, че винаги греши.
Гърни обмисли тази Хардуикова мъдрост, без да я коментира, след което отново смени темата:
— Това, че сте се съсредоточили върху гостите, означава ли, че пренебрегвате другите възможности?
— Например кои?
— Като това да поговорите с хората в района. Мотели, странноприемници, хотелчета…
— Не пренебрегваме нищо. — Хардуик изведнъж се настрои отбранително. — Близките къщи не са кой знае колко, не повече от десетина на пътя от селото до института… Посетихме семействата още през първите двайсет и четири часа. Не получихме и грам полезна информация. Никой нищо не е чул, нито видял, още по-малко пък помни. Никакви непознати лица, странни шумове, коли в необичаен час, нищо извън обичайното. Двама души мислят, че са чули койоти. Други двама споменаха за крясък на бухал.
— По кое време?
— По кое време кое?
— Крясъкът на бухала.
— Нямам никаква идея, защото не помнеха. Към полунощ беше най-доброто им предположение.
— Сградите с квартири?
— Моля?
— Някой провери ли квартирите и въобще местата, където може да се отседне?
— Има един мотел точно след селото — западнало място, в което отсядат ловци. Било е празно през онази нощ. В радиус от четири-пет километра има само още два подходящи за престой хотела, които предлагат и закуска. Единият е затворен през зимата. В другия, ако си спомням правилно, е била заета само една стая през нощта на убийството — някакъв любител-орнитолог и майка му.