Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
А после му хрумна, че ще е добре да окуражи и най-слабия интерес, проявен от Маделайн към темата, затова добави:
— Но всъщност това е много интересна мисъл — затова, моля те, продължавай да разсъждаваш.
Обаче онзи, който продължаваше да размишлява в два часа на следващата утрин, бе именно Гърни. Той лежеше и наблюдаваше правоъгълния прозорец на спалнята си, слабо осветен от полускритата зад облак луна. В ума му още се въртеше забележката на Маделайн, че това накъде сочат стъпките и посоката, в която наистина са отишли, са два съвсем отделни въпроса. Това бе вярно логически, но как да го включи при тълкуването на данните? Дори и да бе възможно за някого да върви заднишком по неравния терен, без нито веднъж да сбърка — което никой не би могъл да направи — тази хипотеза просто превръщаше невъзможния за обяснение край в невъзможно за обяснение начало.
Наистина ли?
Да предположим, че…
Само че това бе малко вероятно. И все пак, нека си представим само за миг, че…
И ако цитираме Шерлок Холмс, „Когато отхвърлиш невъзможното, онова, което остава, колкото и неправдоподобно да е то, е истината“.
— Маделайн?
— Ммм?
— Извинявай, че те будя. Важно е.
В отговор получи дълга въздишка.
— Будна ли си?
— Сега вече да.
— Слушай! Ако предположим, че убиецът е влязъл в имота не от главния път, а от задния. Че е пристигнал няколко часа преди да извърши престъплението — точно преди да завали снегът всъщност. Да си представим, че е отишъл от задния път до малката борова горичка, нарамил градинския си стол и всички останали партакеши. И така, той си облича Тайвек гащеризона, слага си латексовите ръкавици — и чака.
— В гората?
— В боровата горичка, на мястото, където смятахме, че свършват стъпките. Седи си там и чака снегът да спре — което става малко след полунощ. После става, взема си стола, бутилката от уиски, пистолета и касетофончето с животинските крясъци и извървява разстоянието до къщата — осемстотин метра. По пътя се обажда на Мелъри от мобилния си телефон, за да е сигурен, че той е буден и ще чуе записа на животните…
— Минутка само. Нали каза, че е невъзможно да се е върнал заднишком през гората.
— Не го е направил. Не е имало нужда. Права беше да отделиш посоката, в която са ориентирани стъпките, от действителната. Трябва обаче да се направи още едно разделение. Да предположим, че подметките на обувките са отделени от горната част.
— Как?
— Всичко, което е трябвало да направи, е да отреже подметките на чифт обувки и да ги залепи на друг чифт — но на обратно. Така е можел да върви лесно и да остави спретната равна редичка следи зад себе си. И привидно те отиват назад — натам, откъдето всъщност идват.
— А градинският стол?
— Отнася го до патиото. Може би оставя върху него нещата си, докато увива якето около пистолета за заглушител. После пуска касетата с крясъците на животни, за да изкара Мелъри през задната врата. Има различни варианти, по които може да го е направил. Крайният резултат обаче е, че Мелъри излиза навън, на патиото, където може да го уцели с пистолета — и той го застрелва. След като Мелъри пада, убиецът взема счупената бутилка и многократно го намушква с нея. После хвърля бутилката към стъпките, които е оставил по пътя си към патиото — стъпките, които, естествено, сочат в обратна на патиото посока.
— А защо не я е оставил край тялото — или не я е взел със себе си?
— Не я е взел, защото е искал да я открием. Бутилката от уиски е част от играта, част от цялостната причина за всичко това. Моето предположение е, че я е хвърлил край отдалечаващите се стъпки с цел така да положи финалните щрихи на тази конкретна малка измама.
— Това е доста фин детайл.
— Също толкова тънка подробност е да оставиш чифт обувки уж в края на следите си — но, разбира се, той ги е оставил там, когато е тръгвал.
— Тоест, това не са обувките, с които са оставени отпечатъците?
— Не, но това вече го знаем. От лабораторията откриха малка разлика в подметката на една от обувките и отпечатъците в снега. Първоначално нямаше смисъл. Но на фона на преразгледаните факти се вписва идеално.
Маделайн не каза нищо в продължение на няколко минути, но той почти физически усещаше как междувременно умът й възприема, оценява и изпитва новия сценарий в търсене на слаби места.