Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Какво, по дяволите, правиш тук? — подвикна му Хардуик.
— Прикрепен съм временно към разследването от областния прокурор. Просто исках да хвърля още един поглед на местопрестъплението. Съжалявам, че ви прекъснах, но си помислих, че е по-добре да знаете, че съм тук.
— В храстите?
— Зад плевнята. Бях застанал на мястото, където е седял убиецът.
— Че защо?
— По-добрият въпрос е защо той е бил там?
Хардуик сви рамене.
— Спотайвал се е в сенките? Почивка за цигарка на скапания градински стол? Изчаквал е удобния момент?
— А какво прави момента удобен?
— Че какво значение има?
— Не съм сигурен. Но защо е чакал тук? И защо някой ще пристигне толкова рано, че да му се налага да носи стол със себе си?
— Може би е искал да изчака семейство Мелъри да заспят. Да наблюдава, докато всички светлини изгаснат?
— Според Кеди, Мелъри са си легнали и съответно угасили лампите часове преди телефонното обаждане, което ги е събудило. А то почти със сигурност е направено от убиеца — което означава, че е искал да са будни, не обратното. А пък ако е възнамерявал да разбере кога са изгасили лампите, защо е заел една от малкото позиции, откъдето прозорците на горните етажи не се виждат? Всъщност от този стол не е виждал почти нищо от къщата.
— Какво трябва да значи това, по дяволите?! — изрева Хардуик. Тонът му противоречеше на несигурния поглед, който го придружаваше.
— Означава, че или си имаме работа с много умен, много внимателен извършител, който страшно се е постарал да направи нещо напълно безсмислено, или означава това, че възстановката ни на случилото се тук е погрешна.
Блат, който следеше разговора все едно гледа тенис мач, насочи вниманието си към Хардуик.
Той пък изглеждаше така, сякаш е отхапал от нещо със силно неприятен вкус.
— Има ли някакъв шанс да отидеш и да донесеш малко кафе?
Блат сви устни изразително, но все пак не възрази, а се насочи към къщата да изпълни молбата.
Хардуик бавно си запали цигара.
— Има още нещо, което не се връзва. Допреди малко гледах доклада с данните за отпечатъците от стъпки. Разстоянията между следите, които отиват от шосето до стола зад плевнята, са със средно седем сантиметра по-големи, отколкото са тези между следите, които тръгват от тялото към гората.
— Това трябва да значи, че убиецът е крачил по-бързо, когато е пристигнал, и по-бавно, когато си е тръгнал, нали?
— Точно това означава!
— Тоест е бързал повече да се добере до плевнята, да седне и да чака, отколкото да се отдалечи от местопрестъплението, след като е извършил убийството?
— Така Уиг тълкува данните, а аз не мога да измисля нищо по-добро.
Гърни поклати глава.
— Казвам ти, Джак, изобщо не разглеждаме случилото се от правилния ъгъл. Освен това има още нещо, което ме притеснява. Къде точно е открита бутилката от уиски?
— На около трийсет метра от тялото, край стъпките, които се отдалечават от него.
— А защо е била там?
— Защото там я е изпуснал. Какъв е проблемът?
— Но защо я е занесъл дотам? Защо не я е оставил при тялото?
— Пропуск. Разгорещен от убийството, не е осъзнал, че все още я държи в ръка. Когато я е забелязал, я захвърлил. Наистина не виждам какво те притеснява!
— Ами може и да няма проблем. Но стъпките са много равномерни, спокойни, не бързат — като че всичко върви по плана.
— За какво, по дяволите, намекваш? — Хардуик се държеше раздразнено като човек, който се опитва да задържи покупките си в скъсана хартиена торба.
— Всичко в този случай оставя усещането за добре планирано и много хладнокръвно действие — изключително интелигентно. Инстинктът ми казва, че всяко нещо се намира на дадено място по определена причина.
— Искаш да ме убедиш, че е отнесъл оръжието на трийсет метра разстояние и го е пуснал там преднамерено? Че го е обмислил предварително?
— Така предполагам.
— И каква ще да е дяволската му причина?!
— Какво въздействие оказа върху нас?
— За какво говориш?
— Този тип е фокусирал вниманието си върху полицията точно толкова, колкото и върху Марк Мелъри. Не ти ли е хрумвало, че всички тези странности на местопрестъплението може да са част от играта, която е подхванал с нас?
— Не, изобщо. Честно казано, това ми звучи малко прекалено.
Гърни си наложи да не спори и вместо това смени темата: