Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Какво например?
— Ако има ритуален елемент в тази история, може изборът на оръжие да е част от ритуала. Фиксидеята да извърши убийството по точно определен начин е била с предимство пред проблема с шума. Трябвало е да го направи по начина, по който е решил и същевременно да се справи и с шума, доколкото е възможно.
— Като казваш „ритуал“, аз възприемам „психопат“. Колко точно луд мислиш, че е този тип?
— Луд не е точното определение, според мен — заяви Гърни. — Джефри Дамър беше обявен за нормален в правния смисъл на думата, а той ядеше жертвите си. Дейвид Берковиц също беше обявен за нормален, а той убивал, защото някакво сатанинско куче му нареждало да го прави.
— Мислиш ли, че си имаме работа с нещо подобно?
— Не точно. Нашият човек е отмъстителен и вманиачен — вманиачен до емоционално умопомрачение, но не чак дотам, че да яде части от тялото на жертвите си или да следва заповедите на някое куче. Той очевидно е човек с нездрав разум, но в бележките няма нищо, което да отговаря на стандартните критерии за психично разстройство.
На вратата се почука.
Клайн замислено се намръщи, преценявайки мнението на Гърни със свити устни. Или пък просто се опитваше да изглежда като човек, който не може да бъде разсеян от едно почукване на вратата.
— Влез! — провикна се накрая той.
Вратата се отвори и през нея мина Родригес. Той не успя съвсем да прикрие недоволството си от присъствието на Гърни.
— Род! — извика Клайн. — Добре, че се отби. Сядай.
Родригес подозрително избегна да седне на дивана до Гърни. Вместо това зае фотьойла срещу Клайн.
Окръжният прокурор се усмихна сърдечно. Гърни предположи, че е заради вероятността да стане свидетел на сблъсък на идеи.
— Род е тук, защото искаше да сподели мнението си по случая на този етап — говореше като рефер, който представя противниците един на друг.
— С нетърпение очаквам да го чуя — бе кроткият коментар на Гърни.
Но не беше достатъчно кротко, за да не го приеме Родригес като прикрита провокация. Не му беше нужна друга покана, за да разгласи вижданията си.
— Всички сме се втренчили в дървото. — Той говореше прекалено високо, като че стаята бе двойно по-голяма от офиса на Клайн. — И не виждаме гората!
— А гората е… — попита Клайн.
— Гората — това е големият въпрос: кой е имал възможност. Всички сме се оплели в теории за мотивите и извратените дребни детайли на начина, по който е извършено убийството. А пропускаме най-същественото — цяла къща, пълна с наркомани и всякакви престъпни отрепки, които са можели съвсем лесно да се доберат до жертвата.
Гърни се зачуди дали тази реакция се дължеше на това, че капитанът се чувства заплашен. Дали се страхуваше, че губи контрол върху случая, или имаше и още нещо?
— Какво предлагаш да се направи? — поинтересува се Клайн.
— Разпитваме отново всички гости. Ще проверим по-обстойно и миналото им… Ще изкараме кирливите ризи на тези надрусани откачалки! Казвам ви го още сега — някой от тях го е направил и е само въпрос на време да разберем точно кой.
— Ти какво мислиш, Дейв? — попита Клайн почти небрежно, сякаш се опитваше да скрие удоволствието си от това, че е успял да предизвика спор.
— Може да е полезно да се разпитат отново и да се провери миналото им — любезно отговори Гърни.
— Полезно, но не задължително?
— Няма как да знаем, преди да се направи. Ще е полезно да се разгледа и възможността за достъп до жертвата в по-широк план. Например странноприемници или мотели в непосредствена близост, които биха били точно толкова удобни, колкото и помещенията за гости на института.
— Мога да се обзаложа, че е един от гостите — отсече Родригес. — Когато изчезне плувец в море, пълно с акули, е ясно, че не е бил отвлечен от някой, минаващ с водни ски наблизо. — Той погледна свирепо към Гърни, приемайки за предизвикателство усмивката му. — Да бъдем реалисти!
— Ще проверим ли в околните мотели, Род? — попита Клайн.
— Ще търсим навсякъде.
— Добре. Дейв, има ли нещо друго в списъка ти с важни задачи?
— Нищо, което да не е задействано вече. В лабораторията работят по данните от кръвта; чужди влакна по и около жертвата; марка, разпространеност, характерни особености на ботушите; балистични съвпадения с куршума; анализират аудиозаписа на телефонния разговор на Мелъри с извършителя, със засилено внимание към страничните звуци, и търсят началната клетка на изходящото обаждане, ако е било от мобилен телефон; записи на разговорите по стационарен и мобилен телефон на настоящите гости; графологичен анализ на почерка върху бележките, плюс идентификация на хартията и мастилото; психологичен профил, базиран върху съобщенията и МО; повторна проверка на базата данни на ФБР за подобни заплашителни писма. Мисля, че това е всичко. Пропускам ли нещо, капитане?