Първото семейство

Франк Максуел не се върна след срещата им. Мишел се опита да се свърже с него по мобилния му телефон, но той не отговори. Влезе през гаража едва когато се канеха да се обадят в полицията.

— Татко?

Мина покрай нея, все едно не беше там, отиде в стаята си и затвори вратата. Мишел се опита да го последва, но той се заключи вътре.

— Татко? — извика Мишел. — Татко!

Започна да блъска с юмрук, докато една ръка не я спря. Беше Шон.

— Остави го на спокойствие. Засега.

Шон прекара нощта на канапето, а Мишел спа в една от спалните. Братята й бяха в къщата на Боби недалеч оттук.

Когато се събудиха на следващата сутрин, за да хванат полета си, Франк Максуел вече се беше облякъл и излязъл. Този път Мишел дори не се опита да се свърже с него.

— Няма да отговори — каза тя, докато пиеха кафе на летището.

— Защо според теб беше отишъл във фермата?

— Може би по същата причина, поради която отидох и аз.

— Какво точно означава това?

— Не знам — отвърна тя унило.

— Ако искаш, остани тук. Ще отида на погребението сам.

— Не, не мисля, че мога да направя нещо тук в момента. А и погребението няма да е по-потискащо от това да гледам как семейството ми се разпада.

Траурната служба за Пам Дътън приключи и хората започнаха да се разотиват, макар че мнозина се опитваха да изкопчат ръкостискане с президента. И той се стараеше да угоди на всички.

— Не може да си позволи да изпусне и един глас — отбеляза Мишел саркастично.

Джейн излезе с брат си и децата. Няколко агенти тръгнаха с тях, но повечето останаха с президента. Шон наблюдаваше случващото се и си мислеше, че този живот е по-важен от живота на всички други. Първата дама също беше важен обект, но в света на Сикрет Сървис животът й се класираше доста по-надолу от живота на президента, така че ако трябваше да избират, решението нямаше да е трудно.

Мишел като че ли разбра какво си мисли, защото попита:

— Чудил ли си се някога как би постъпил ти?

— За какво?

— Ако трябва да избираш между президента и жена му. Кого би спасил?

— Мишел, знаеш, че има едно правило, което ти набиват в главата още с постъпването в Сикрет Сървис и то е точно това. Не можеш да допуснеш президентът да умре.

— Ами ако извърши престъпление? Или пък ако превърти и нападне първата дама? И видиш, че е готов да я убие? Какво ще направиш? Ще го очистиш или ще я оставиш да умре?

— Защо водим този разговор? Погребението не е ли достатъчно потискащо?

— Чудех се.

— Добре, чуди се. Аз не искам да участвам.

— Говоря само хипотетично.

— Реалността ми създава достатъчно проблеми.

— Ще се срещнем ли с първата дама?

— След последния телефонен разговор не съм толкова сигурен. Дори не съм сигурен, че все още сме от един и същи отбор.

— Защо го казваш?