Първото семейство

Куори потегли сред облак прахоляк.

Когато стигна „Атли“, започнаха да падат първите тежки капки дъжд.

Влезе и се запъти направо към кухнята, защото чу гласа на Рут Ан. Тя миеше някакви големи тенджери, когато ботушите на Куори изтропаха по пода на кухнята. Обърна се и му се усмихна.

— Гейбриъл те търсеше.

— Казах му, че отивам до града с Фред.

— Че защо ходи до града? — попита Рут Ан, без да спира работата си.

Куори седна, извади документа от джоба си и го разгъна.

— Исках да поговорим — каза той и вдигна листа. — Това тук е завещанието ми. Днес го подписах. Сега вече всичко е официално.

Рут Ан остави тенджерата, която миеше, и избърса ръцете си.

Челото й се сбърчи.

— Завещание? Нали не си болен, а?

— Не, поне доколкото знам. Само глупаците обаче чакат да се разболеят, за да направят завещанието си. Ела и го погледни.

Рут Ан пристъпи колебливо, после прекоси бързо кухнята и седна. Взе листа, извади от джоба си чифт очила, купени от дрогерията, и ги надяна.

— Не мога да чета много добре — каза тя смутено. — Повечето пъти Гейбриъл ми чете.

Куори посочи с пръст на едно място на листа.

— Адвокатски приказки са, но теб те интересува само това тук, Рут Ан.

Тя зачете посочения абзац, като движеше устни. После вдигна очи и каза:

— Мистър Сам, това не е правилно.

— Кое не е правилно? — попита той.

— Оставяш всичко на Гейбриъл и на мен?

— Точно така. Аз съм собственикът. Мога да дам имота на когото си поискам, по дяволите. Извини ме за израза.

— Но ти имаш семейство. Мистър Даръл, мис Типи… И другата ти дъщеря… Сузи.

— Надявам се ти да се погрижиш за Даръл, ако още е тук. И за Типи. А Сузи… Тя едва ли иска нещо от мен, защото не ми се е обаждала от четири години. А ти и Гейбриъл също сте от моето семейство. Значи искам да ви осигуря. Мога да го направя по този начин.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен.

Тя протегна ръка през масата и хвана неговата.

— Ти си добър човек, мистър Сам. Сигурно ще надживееш всички ни. Благодаря ти за всичко, което направи за мен и Гейбриъл. Ще се погрижа за всички. Както трябва. Както ти би го направил.

— Рут Ан, можеш да правиш с имота каквото си поискаш. Включително и да го продадеш, ако ти трябват пари.

Тя го погледна, ужасена от мисълта.

— Никога няма да продам това място, мистър Сам. То е нашият дом.

Край вратата се чу шум. Двамата се обърнаха и видяха Гейбриъл.

— Здрасти, Гейбриъл — поздрави Куори. — Тъкмо говорехме с майка ти за разни неща.

— Какви неща, мистър Сам? — Гейбриъл погледна майка си и видя сълзите. — Всичко наред ли е? — попита той бавно.

— Ела тук — кимна майка му. Той изтича при нея и тя го прегърна. Куори потупа Гейбриъл по главата, сгъна завещанието, прибра го в джоба си и излезе.

Трябваше да напише още едно писмо.