Първото семейство

— Хиляда долара.

— За какво? — попита Фред, закашля се и изплю храчката през прозореца.

— Задето се върна у дома — отговори му Куори и се ухили. — И за още нещо.

— Какво?

— Затова ти трябва личната карта.

— А за какво ми е? Не си ми казал.

— Ще бъдеш свидетел на нещо важно.

— Даваш ми много пари за едно свидетелстване — възрази Фред.

— Не искаш ли парите?

— Не съм казал такова нещо — отвърна Фред и бръчките по лицето му станаха още по-дълбоки.

Куори го сръга с лакът.

— Добре. Защото не съм скръндза.

След половин час стигнаха до малкото градче, а Фред все още беше забил поглед в плика, натъпкан с двайсетачки.

— Не си ги откраднал, нали?

— През живота си не съм крал нищо. — Той погледна Фред. — С изключение на хора. Сега съм откраднал едни хора, нали?

След миг Куори и Фред се разсмяха.

— Осребрих стари облигации на баща ми — обясни Куори.

Спря пред местна банка, намираща се в едноетажна тухлена сграда с двойна стъклена врата.

— Да вървим.

Куори тръгна към входа, а Фред го последва.

— Никога не съм бил в банка — каза Фред.

— Как така?

— Никога не съм имал пари.

— И аз. Само че пак ходя до банката.

— Защо?

— По дяволите, Фред, защото там са всичките пари.

Куори дръпна настрана един познат служител и му каза какво иска. Извади документа.

— Довел съм и истински американски приятел за свидетел.

Набитият очилат банкер погледна навъсения Фред и се опита да се усмихне.

— Сигурен съм, че всичко е наред, Сам.

— И аз съм сигурен — обади се Фред и потупа джоба на якето си, където беше издутият плик с парите. Спогледаха се с Куори и се засмяха.

Служителят ги заведе в някакъв кабинет. Извика нотариуса на банката, доведоха и още един свидетел. Куори подписа завещанието си пред Фред, другия свидетел и нотариуса. После се подписаха и те. Нотариусът го оформи по официалния ред. Когато всичко беше готово, банкерът направи копие на завещанието. Куори сгъна оригинала и го прибра в джоба си.

— Пази го добре — предупреди го банкерът. — Копието не върши същата работа. Защо не наемеш банков сейф при нас?

— Не се тревожи — отвърна Куори. — Всеки, който се опита да влезе в къщата ми, остава без глава.

— Сигурен съм — каза банкерът малко нервно.

— И аз съм сигурен — увери го Куори.

Двамата с Фред се отбиха в един бар, за да пийнат, преди да тръгнат към дома.

— Значи сега мога да пия, а, Сам? — попита Фред и приближи халбата бира към устата си.

Куори надигна чаша с няколко пръста бърбън.

— Следобед е, нали? Опитвам се само да ти кажа, че трябва да имаш някакви разумни граници.

Върнаха се в „Атли“. Куори остави Фред при караваната.