Господарка на Империята

Аракаси стоеше неподвижно.

Изнервен от мълчанието, Корбарг се размърда и попита:

— Щ-ще ме п-пуснеш ли в-вече? — И довърши енергично: — Казах ти противоотровата.

Аракаси се обърна като сянка до тъмната стена и очите му блеснаха като на хищник.

— Но не каза кой купи отровата в бутилката, маскирана като противоотрова.

Корбарг се размърда във връзките.

— Ще ми струва живота, ако ти кажа това!

Тих като котка, Аракаси пристъпи към пленника си и издърпа ножа от гредата. Неописуемо скъпото в бедната на метал култура на Келеуан острие блесна в сумрака. Шпионинът опипа стоманата с пръст все едно пробваше резеца.

— Животът ти вече не е предмет на сделка. Тепърва трябва да се реши как ще умреш.

— Не — изхленчи Корбарг. — Не. Не мога да кажа повече. Дори да ме обесиш и боговете да изхвърлят духа ми от Колелото на живота за безчестие.

— Ще те обеся — увери го Аракаси, — освен ако не проговориш. Това е сигурно. Но едно острие може да нарани много лошо човек, преди да се стигне до въжето. Въпросът не е чест или безчестие, Корбарг, а милостив край или бавна агония. Знаеш лекарствата, които могат да донесат блажена смърт. — Опря върха на ножа в мекото над лакътя му и продължи: — И знаеш кои лекарства на рафтовете ти карат човек да се гърчи в мъки преди смъртта, онези, които усилват болката, държат те буден и те карат да ти се струва, че времето минава бавно.

Корбарг се облещи от страх.

Аракаси опипа замислено върха на ножа.

— Имам всичкото време, което ми е нужно, но не ми се ще да го хабя в слушане на мълчание.

— Жена ми… — почна отчаяният продавач на отрови. Началникът на шпионите го прекъсна.

— Ако жена ти се върне, преди да си казал каквото трябва да знам, ще замине с теб. Телохранителят ти ще умре още преди да мине през прага и ще гледаш как изпробвам методите си на нея. Ще я упоя с лекарства, за да я държа в съзнание, и ще режа плътта й на ивици! — Корбарг се разрева от ужас, а Аракаси попита: — Чиракът ти джудже ще ограби ли къщата ви, или ще ви почете и двамата с приличен погребален ритуал? — Сви рамене. — Ще открадне всичко, което може да се продаде, знаеш го. — Огледа се и добави: — Предвид мястото и клиентелата ти, съмнявам се, че някой ще бърза да докладва за убийството ви на градската стража. А и едва ли някой жрец ще каже молитва за вас.

Корбарг изръмжа нещо неразбираемо и Аракаси спря да го заплашва. Пристъпи напред, хвана пеша на халата на пленника си, отряза ивица плат и я уви на топка, за да му запуши устата.

— Ако ми запушиш устата, преди да почнеш проклетите си мъчения, как мога да ти кажа каквото искаш, дори да реша да говоря? — възкликна Корбарг.

Аракаси изобщо не спря, а натика плата между зъбите му и стегна краищата на здрави възли.

— Може да съм лош, но не съм глупав — рече тихо.