Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Разпознах гласа му. Бях го чувал цели два пъти. Веднъж
чи - хей, Боб, кога разбиха вратата на съседите?
по телефона, когато търсех Берлеан, и втория път в Лондон,
- Преди три месеца.
секунди преди да припадна.
Това бе всичко, което успяхме да научим от Минерва и
Есперанца излезе пред мен, сякаш да ме защити. Поста
Боб. Във филмите по телевизията детективите винаги пи
вих ръка на рамото й, за да я уверя, че всичко е наред.
тат дали предишният обитател е оставил „адрес, на който
- Специален агент Джоунс - изрекох аз.
да му препращат пощата". В реалния живот такова нещо
От кадилака слязоха други двама мъже - вероятно също
няма. Върнахме се и се вторачихме в заключената врата на
агенти, казах си аз. Вратата остана отворена, а агентите се
„Спасете ангелите". Но вратата мълчеше.
подпряха на автомобила. И двамата носеха тъмни очила.
- Готов ли си да се върнеш на работа? - попита Еспе
- Ще трябва да ни придружиш - каза той.
ранца.
- Арестуван ли съм? - попитах.
Кимнах. Тръгнахме да излизаме. Навън премигнах на
- Още не. Но трябва да ме придружиш.
светлината и чух Есперанца да казва:
- Да почакаме прокурорската заповед, какво ще кажеш?
- Здрасти.
- предложих аз. - Ще доведа и адвоката си. Както си му е
- Какво има?
редът.
Тя посочи към един автомобил на отсрещната страна на
Джоунс направи крачка към нас.
улицата.
- Няма да ти връча официално обвинение. Но съм убе
- Погледни лепенката върху задната броня.
ден, че си извършил престъпление.
Знаете тези ваденки. Овална на форма с черен надпис,
- Да не би да си свидетел?
показващ местата, които си посетил с автомобила. Струва
Джоунс сви рамене.
ми се, че започваше с градове в Европа. Когато някой ту
- Къде ме откарахте, когато изгубих съзнание? - попи
рист се връща от екскурзия в Италия, той може да постави
тах аз.
230
231
Той изфабрикува дълбока въздишка.
Джоунс вдигна очи и срещна погледа ми. Гледаше доста
- Нямам представа за какво говориш. Нито аз, нито ти
спокойно за човек, в чиито слабини се е прицелил снайпе
имаме време за подобни въпроси. Да се повозим, става ли?
рист. Хвърлих поглед към Есперанца. Тя не ме погледна.
Когато той протегна ръка да ме хване, Есперанца се обади:
Осъзнах нещо съвсем очевидно: Уин не беше в Бангкок.
- Специален агент Джоунс?
Беше ме излъгал.
Той я погледна.
- Не желая да се разиграват сцени - отвърна Джоунс и
- Има обаждане за вас - каза тя.
вдигна ръце. - Добре, никой никого няма да насилва. При
Есперанца му подаде мобилния си телефон. Той свъси
ятен ден.
вежди, ала го пое. Аз също се намръщих и я погледнах. Из
Обърна се и се отправи към автомобила си.
ражението на лицето й нищо не ми подсказваше.
- Джоунс! - викнах след него аз.
- Ало? - обади се Джоунс.
Той се обърна и засенчи очите си с длан.
Звукът на телефона бе достатъчно силен, за да чуя ясно
- Известно ли ти е какво стана с Териса Колинс?
гласа на човека отсреща. Той каза:
-Да.
- Хромирана в стил „Милитер" и с логото на „Гучи",
- Кажи ми.
инкрустирано в долния ляв ъгъл.
- Ако ме придружиш - постави условие той.
Беше Уин.
Погледнах към Есперанца. Тя отново подаде телефона
Джоунс само рече:
си на Джоунс.
-Ъ?
Уин рече:
- През мерника на снайпера си виждам катарамата на ко
лана ти, макар че съм се прицелил седем сантиметра по-на
- Разбрано. Няма да можеш да се скриеш. Семейството
долу - каза Уин. - Но като гледам, и пет ще са достатъчни.
ти също. Ако нещо му се случи, ще те унищожа. Ще уни
Хвърлих поглед към катарамата на Джоунс. Точно така.
щожа всичко, което обичаш и за което те е грижа. Не, това
Нямах представа какво означава хромирана в стил „Мили
не е заплаха.
тер", но в долния ляв ъгъл наистина бе инкрустирано лого
Телефонът замлъкна.
то на „Гучи".
Джоунс ме погледна.
- Купуваш „Гучи" със заплата на държавен служител?
- Симпатяга.
Сигурно са ти направили отбивка от цената.
- Дори нямаш представа какъв голям симпатяга е той.
Както държеше слушалката до ухото си, Джоунс започ
- Готов ли си?
на да се оглежда.
Тръгнах след него и се качих в кадилака.
- Предполагам, че разговарям с господин Уиндзър Хорн
Локууд.
- Нямам представа за какво говориш.
- Какво искате?
- Съвсем просто нещо. Господин Болитар няма да те