Внимавай в картинката

— Да благоговеят? — Медоу се приближи, без да бърза с гъвкава походка, като въртеше хълбоци сладострастно. — Защо?

— Защото тя е безупречна във всичко. Не гледаш ли телевизия? — Той я придърпа към себе си.

— Не много. — Наистина не си спомняше за какво говореха — а и не я интересуваше особено. Единственото, което знаеше беше, че е в прегръдката му и топлината, която се развиваше между тях, можеше да освети Сиатъл през декември. Тя разкопча ризата му и плъзна ръката си вътре, наслаждавайки се на косъмчетата по меката му кожа. Повдигна се на пръсти, целуна го от едната страна по бузата, после от другата.

Той продължаваше да стои с полузатворени очи, давайки й свободен достъп до тялото си.

Бързо премина върху устните му и…

— Скъпи мои, имам идея за партито… О, боже, вие пак ли? — На прага стоеше Грейс, театрално прикрила очите си с ръце.

Медоу въздъхна раздразнено.

Девлин закопча ризата си.

— Трябва да чукаш, преди да влезеш.

— Още е рано. Това е все пак трапезария. Вратата е отворена. Келнерите могат да влязат всеки момент! — Грейс погледна през раздалечените си пръсти и когато се увери, че са се отдръпнали един от друг, влезе. — Изслушайте ме за една секунда, и после можете да се върнете отново — тя махна красноречиво с тънката си елегантна ръка — към заниманията си.

— Май не го е правила от доста време, а? — процеди Медоу.

Девлин трепна, потискайки смеха си.

Грейс изгледа Медоу, после Девлин.

Сините й замислени очи останаха върху него и Медоу се запита какво ли й минава в момента през ума.

Девлин също изглеждаше озадачен.

— Майко?

— Добре, ето и идеята ми. Да видим дали ще ти хареса, Медоу. — Грейс разтвори ръце. — Смятам партито да се състои навън. Ще превърнем имението в карнавал. Ще организираме игри — не електронни, разбира се, а истински игри, като кегли, например и ъъъ…

Тя погледна за помощ Медоу.

— Пукане на балони със стрелички — притече се услужливо Медоу.

— Именно. — Грейс кимна доволно. — Бях сигурна, че ще знаеш какъв тип игри се играят на тези места.

— А тя е добра в обидите. — Медоу отново изсъска със стиснати устни.

— Най-добрата — съгласи се той.

— Чувам ви — тропна с крак Грейс.

— Знам, майко, но щеше да е най-добре, ако не слушаш — каза той. — Ако направим партито отвън, може да завали.

— Няма да завали — каза Грейс. — Стихиите не биха имали дързостта да объркат плановете ми.

— О! — Медоу беше впечатлена. — Можете да водите курс по позитивно мислене.

— Майко, а кой ще играе шутовете?

Грейс махна с ръка.

— Това ще са гостите, скъпи.

Медоу примига. Кой да предположи? Грейс не беше пускала и намек за усмивка, а сега демонстрираше остро чувство за хумор.